Там долу - сцена. Арена. Накъсан тропот.
Тръпнещ пясък. По пейките очакване за зрелище и погледи, които скърцат с трепети. В далечината жажда е спряла в бавната река и в ноздрите на дишане, с усещане за предстоящо в кръв. Студената обвивка на стена, с безмълвието в погледа на камъни, разглежда славата, затворена в последни мигове на фотографии. По ален плащ върху гърба на стол трепти надежда с чест и с нетърпение поглежда дръжката на поразяващата сила до вратата, изпълнена от сянката на силует, облякъл времето на битка върху себе си. По коридора с край отекват сигурните крачки на начало. Арена. Очертания на бели кръгове под полукръг дъга в небето. Вълна от викове „Оле”. Приглаждат плаща
пръстите спокойствие.
Пронизват се очи с очи,
с приканващ  жест.
Взривена публика. Спектакълът започна... До край в очи на свобода и на победа...
Едните сигурно ще плачат
със сълзи на слава...

много силно , благодаря !

....било е лето 2008-мо , някъде там , планета Земя , Югоизточна Европа, до Черно Море, 43 градуса сев.ш. - 25 градуса изт.д. , екопустиня , арена на обречените за чужда прослава , кръв попиват изсъхналите устни на оцелелите , за които няма милост , защото идва рев на сутрешния тигър , прикован с веригата на бедността , но заради спектакъла , той пуснат е на свобода .
Разделите са просто смърт на войн , продаден за наслада на развеселената тълпа. Публиката ликува , животът продължава! Палците винаги надолу...

Поздрави!

Тя тълпата,когато я събуждат от сън,винаги е в ролята на воайор,защото още древните са го казали "Хляб и зрелища".На нас ни отнеха хляба,но нима има зрелища.И зрелища няма,то има,но са безвкусни,защото като няма хляб,няма и зрелища.Но аз искам да акцентувам на сълзите,защото те са цената на славата.Нищо не е даром.Провокацията е дали си струва.Отговорът е индивидуален.Всеки сам решава.Аве,публико!Обречените да умрат те поздравяват!Нали разбираш,Калинче?Отново страхотна!!!

Здравей, Виши!
Сутринта видях една от цветните фантазии на iliada. Върху пясъчен фон, пурпурен пламък и тъмното петно на силует... Арена, плащ на победител и победен... в битката... зрелище... тъй както е коридата или пък гладиаторската битка... Благодаря ти, Илианка, за идеята!!!
Често си мисля за зрелищата посред беднотията, която ни съпътства. Изглежда имаме нужда от това, Виши, щом колкото по-бедна става публиката, толкова повече се увеличават зрелищата. Жалко ми е, жално ми е... и за публиката, и за зрелищата... Ала животът продължава тъй... все палците надолу... Да живеят спектаклите... които ни поддържат вярата в свободата...
Благодаря ти за тълкуването! Поздрави!

Цената на славата е тъжна, Мите. Може би трябва да си спомним притчата за Чакрахардините, Владетелите на света.
От незапомнени времена този император, който успявал да подчини под властта си целия свят получавал титлата Чакрахардин и великата награда - след смъртта си да изпише своето име върху вечната неразрушима Сияйна планина за вечна Слава. Когато един Чакрахардин, покорител на света, отишъл приживе да изпише името си, не открил, сред изписаните вече, имената на последните свои предци, както и място, където да изпише своето. Запитал Пазителите на планината какво ще го посъветват да направи. А те му отговорили... изтрий името на някой от предишните предци. Натъжил се Чакрахардинът и си тръгнал унил без да напише и чертичка... Великата награда, която придавала смисъл, която дарявала Величие, се оказвала безсмислена... И това е смисъл, мисля...
Лека вечер, приятелю!

Испанците паметник биха ти и3дигнали,ако по3нават то3и стих:))))))))

Да им изпратиш поздрави от мен на испанците, Жени!...
Прозрели са това, заради което римляните са изгубили отдавна първенството... превърнали са зрелищата в хляб, в изкуство, в начин, с който могат да се изразят и утре... И са оставили на всеки свободата... избора... в коридата...