За теб е, ти който знаеш, че е твое...

Къса облаци вятъра,
недолюбени рани оставя,
прижълтява от студ и началото,
запълзява по браздата

до синора в свода.
От опушено сиво
расте хоризонта,
наедрява в небето,
спуска гладните фарове
на коли към града.
Поздравява земята с дърветата,
полюлява  ръце,

оголели от есен сирачета,

за кристалче поне
или мъничка капка от дъжд.
А небето намръщено
я поглежда забързано, отминава,
не проронва дори и сълза…
Търся цвят и чегъртам
с поглед облаци,
пласт след пласт
все по-сиво небе се отваря
и забързва го вятъра.
Няма как да рисува
по такова платно

даже слънцето,
всеки опит завършва
със вятърен щрих.
Затова днес реших,
обявявам за титла

на цвят от деня

да се бори единствено вятъра.

Любимият ми вятър...
Може би, едва когато той се укроти, подвластната му природа ще приеме отново цветът си... Небето изчегъртано ще е синьо... Облаци няма де пречат на златистите слънчеви лъчи...
Обичам силата на вятъра, макар, че сивотата му е мощна... И след него, ако капне и дъжд да отмие безцветието - ще е светло и тихо. Спокойно, като след буря!
Прекрасен стих, Ина! Благодаря ти за началото на този ден :)

Вятърът, дето хвърля
от покриви лудост
по мълчание нощно ,
от пълност засветило
в жълто ярко
и пилее навред цветовете
от пръсти на слънце,
вчера беше подкарал небето
да превежда на юг
свойте сиви стада,
натежали да раждат дъжда
над деня, който нямаше сили
да тръгне от дългата жажда.
Тъй притиснат, пропълзя
под телата на трудните облаци
и се скри зад завесата нощна накрая.
Тя развя свойте дълги ръкави
и приспа под сърцето си вятъра.
Утре, щом от утрото съмне,
ще избистри деня всеки цвят,
ще потъне в калта прашно сивото
и мъгливо ненужното
до цвета, с който диша
свободното чисто небе...

Толкова ме трогна!
Обеща... и ми посвети стих... :) Като сбъдната мечта... Прелестно е... И финала! Пожелавам го и на теб - нов ден, с чисто, свободно небе!!!
Благодаря!!! Аз пак ще го чета...
И лека нощ... :)

И ти не спиш...
Виновна е нощта,
че е тъмна,
виновна е луната,
че ще е пълна,
виновен е съня,
че е останал
зад кафето,
виновен е стиха,
че се предава
в пръстите...
не съм виновна
само аз,
защото нямам
власт над
никое от изброените
по-горе...
Мило момиче,
виновни сме и двете,
че сме отворили
еехееей таквиз очи
към този свят...
от липси...
но да си лягаме,
че утре ще ни липсва
бодрост :)))

Аз се бях разпалила да обяснявам на Илиада, че сме станали зависими от нета и виновна е липсата...на нещо. Пък после си мисля колко сме благословени нещо да ни липсва. Така сме истински хора и можем да мечтаем и творим...ами така де...Представете си някой, който има всичко... горкия човек...няма за какво да помечтае....хм, пак намерих кого да жаля... то ако приемем, че този някой има всичко, значи и мечти не би трябвало да му липсват, а да си ги има....интересно за какво ... абе, объркана работа, но сигурно да мечтаем за непознатото, неизвестното чудо е най-голямата мечта...на мечтателите.

Замислих се за нещо, дето никога не беше ми дохождало на ум... За миналите векове, за хората които са творили, които са будували, за да си правят опити... тогава те каква зависимост са имали? Не бих желала да поставям себе си в сравнение с никой от онези значими люде, които после сме нарекли откриватели, но знам `да Винчи спял на всеки 4 часа по 15 минути, научил своя организъм да му служи, като се приспособи така, че да работи повече, но да не липсва точно най-необходимата за него почивка... и доста си е поживял за ония векове, а толкова неща открил... защото имал липси и търсел да запълни тези празнини не в сън...
Може би не само аз ще ти благодаря, Руми, за тези размисли и обвиненията в пристрастяване към нет-а няма вече да звучат тъй осъдително... Това е все едно да клеймиш някого, че е прекарал работния си ден в библиотека... Днес те са вече вкъщи.
Може би ще се съглася, че някой е пристрастен към нет-а, ако използва това удобство, за празни приказки, и пак няма да съм съвсем права, защото празните за мен приказки, са липсата на някого от нещото, което ще го разтовари от стреса... Но свързва ли се „ровенето” в натрупаното от човечеството вековно богатство, за да „майсториш” криле за фантазията си, да обогатяваш душевността си с опознаване на художници, на музиканти, да немееш пред гения на любим писател или поет, да питаш себе си, когато си достигнал връх... а оттатък тази планина какво ли има още и да мечтаеш да си първия достигнал нея в своя мисъл...

някои хора цял живот не спят, но вас двете ви приемам за нормални хора, които (чела съм ви старателно) си признават, че "умират за сън", когато са изморени късно вечер.
Зависимост е всичко, което се прави, за да замести друга нормална потребност, която ни липсва и не я удовлетворяваме по естествения й начин (в момента го съчиних - не съм направира справка в уикипедиа и т.н. справочници и учебници, ащото сега бързам). Например, дълбоко нещастен се чувстваш и започваш да ядеш каквото ти падне, тъпчеш се, ядеш, ядеш и ставаш чак трудноподвижен .... Така, че ако видите някой дебелак, усмихнете се мило, той е дълбоко нещастен, а някои от тях в допълнение имат и нарушения на хормоналния баланс и/или обмяната на веществата и/или мозъчни нарушения.
Това за творческите заложби, за откривателите и непокорния, търсещ човешки дух изобщо, също има много общо със зависимостите. Никой от гениите в човешката история не е бил нормален човек. Имат отклонения... за добро, за щастие на човечеството.

ама и дискусия сте заформили...
Натъжихте ме , разбирам колко съм неблагодарна към тялото си , почувствах се истински убиец на нервните си клетки!Трябва сериозно да се мисли по тези въпроси , безсънието е наистина огромен проблем на съвременните хора.Толкова стрес събираме , че го трупаме в телата си и го храним с
времето , нужно за отмора и покой.Но тук ще спра , ще ви се усмихна за малко и ще ви пожелая лек ден!И...сигурна съм , ще се почувствате по-добре:)))
Поздрави!

Да, мила, знам, че е така... А също и това, че винаги има и отклонения от правилата.
И аз смятам себе си, а също и всички будуващи нощем свои приятели за нормални хора. А това ни дава възможност да се отклоняваме от общото, било поради превъзбуда от предстоящо пътуване, било от предстоящо пълнолуние, било от претоварване с мислене или от напредване на възрастта, като при мен, с което намалявам необходимите часове за сън или поради нагласата ми по-принцип по-бързо да спя. Зад всяко едно от „оправданията”, които изброих, стои подходящо определение, с което може да се обори това изключение... Аз наистина видях в будуването не тази липса, която поражда замисимост, а човешкото желание за откривателство и знание, мечтание... А твоето в момента съчинено определение за зависимост, ми хареса много повече, отколкото известните други такива, претендиращи за изчерпателност и срещани от мен из интернет...
Да вземем довечера да викнем по едно "Наздраве!" за доброто на човечеството:)))

Привет, Виши!
Аз мисля, че няма да си разрешим безсънието, нито ще се лишим от адреналина, който ни го произвежда стреса, а пък храна такава като времето, с което осъзнаваме, че се лишаваме, е просто маслинката в мартинито.
И затова, ето нещо ведро от мен!
Радвай се, когато си добре. Състоянието ще премине!
Лека вечер, с пожелание за любимо предпочитание! :)))

Здравей,Калинче!!!Творбата ти днес е шедьовър.Аз никога не съм се съмнявал в теб.Виждам,че е сиво в душата,за съжаление.И когато съкровеността е сива,няма кой да рисува,защото в сивотата цветовете се променят.За да рисуваме,трябва платното да е бяло.А кога бялото ще смени сивото на душите ни.Разбираш ме,нали!

Сезонът е такъв, че предпоставя да стои от сутринта единствено и само сиво, разбира се в нюанси. Какво да е платното за рисуване, как и душата ни да се облича в цветове, като ги няма, Мите? Ще завали по Коледа, надявам се, ще стегне бяла зима и ще замръзнат раните отвътре, ще съберат очите ни звездите от елхите, детето в себе си ще си събудим, от огъня в запалената печка ще си хванем с погледи искри и ще си нарисуваме мечти за белите цветя в камбанки на кокичета и в цветовете на дърветата през пролетта... Нали така?!

"Зависимост е всичко, което се прави, за да замести друга нормална потребност, която ни липсва и не я удовлетворяваме по естествения й начин"
Казала го е Руми... :)
И се замислям, колко ненаситна съм за емоциите, предизвикани от вас.., а съм доволна ( уж ) на малкото, което дава оцветеност на живота ми!!! Дали не е казано иначе - пристрастяване :) Но истината е, че утре заминавам и ще ми липсва атмосферата тук... И няма да се изненадам, ако откривам цяла нощ пак нещо топлещо душата!
Сънят е единственото, от което мога да "открадна", без никого да ощетя и ако прекалявам, то е поради фактът, че три месеца откакто съм тук... не стигат да се запълвам жаждата!
Лека да тази нощ, мила... Поздрави и до скоро :)

Здравей, Тина!
Вслушах се в трептенията, които тялото изрече... „Стига вече”, и се оставих да ме води неговата жажда... Заведе ме в наслада сънна снощи рано-рано...
Обикновено интуицията ни показва нуждата от нещо, от някого. Аз обещах да си я слушам повече. Не знам да съм изпълнявала на 100 % дадените обещания, защото и тук важи за разума ми правилото за правото на изключенията, но той здраво си е легнал в изпълненията точно на тях :)))
Не мисля, че с пристрастие ще се отнеса към нашата „зависимост”, мила Тина. Зная, че това е жажда за липсващото ни с подобните общуване. Винаги предпочитам живия контакт, но всички вие, моите приятели, сте толкова далече... Хей, вие тук, които сте ми близо, обаждайте се! :)))
Приятен път и поздрав, Тина! С много обич, Ина.