На правата са всички
досегашни точки,
все същите,
от всяка - хаос вътре,
а мястото й -  точното.
Но правата - изтрита,
прашна, бавна.
и от това табелите
са остарели в чакане,
забравили са за къде
е трябвало да отведат
и точките, и хората,
които стъпват в точките.

И  водят до...

Случайност.
Крайност.
Буква.
Път.
Тунел.
Скала разбита.
Календар.
Откъснат ден.
Камбанария.
Глас.
Бездомно куче.
Прегръдка.
Дърво на кръстопът.
Верига върхове.
Полепнал снежен пух.
Далечна нежност.
Без отзвук.
Глуха самота... по правата.

 

ТАКА Е СКЪПА ,НО КОЛКО УСИЛИЯ НИ СТРУВА ПОНЯКОГА ДА ВЪРВИМ ПО ПРАВАТА ,ЗАЩО ИНАЧЕ ЩЕ НАРАНИМ МНОГО ХОРА .ПОНЯКОГА ИМАМЕ ИЗБОР
ДА НАРАНИМ СЕБЕ СИ.....

По правата, по правата... като по жицата.
А правите у нас са толкова, че става хаосно от точките... особено, когато са чертали вътре чувства...
От толкова разтягане на точките, от хаоса, напиращ в тях, върви се трудно в правата... и трудно пазим... избираме, избираме и нараняваме кого от толкоз избор? Разбира се, че себе си...
Безтравмен да ти е следобеда на тази събота и топличка неделята, приятелче! :)

Всъщност движението по правата е движение по ръба,залитнеш ли и си в бездната.По прават е най-прекият път,това не означава,че ще стигнеш далече.Много по-често стигаш по-бързо натам,накъдето си се запътил,по дългия кривуличещ път.Защо е така ли?Препятствията и преодоляването им са въпрос на време.Поздравления,Калинче!

Привет, Мите!
Движението по ръба, по режещия ръб на правата е за ценители на чувства и за търсачи... и затова вървенето по този път остава да е дългото...
Поздрави за лек ден! :)

Широките утъпкани пътища, които водят до шумните сборища на суетата, не са за такива като нас.

Не обичам, когато ме повлече натам тълпата, Ангел... а тя си е стихия също както и природните... едва успявам да изплувам след това... И дълго се суша в лъчи на залез или под звездното небе... от тази мокра и пропиваща от дрехите, просмукала се суета… Не знам дали да не попадаш ти на пътя й възможно е, ако стоеше по-далеч от хора… А можеш ли тъй да живееш сам?... Или спасението е да се плува?... Сетих се за този стих на Андреас Грифиус от 1643 г.

Всичко е суета

Където поглед спреш, откриваш суетата.
Каквото днес строиш, събаря утре друг;
Съзираш градове, но става пустош тук
И само млад пастир подвиква след стадата;
Каквото с плам цъфти, затъпква се в земята;
Каквото вдига глас, ще отшуми без звук;
И бронз, и мрамор горд превръщат се в боклук.
Днес щастие цари, ще го смени тъгата.
Великите дела помръкват като блян.
Как слабият човек да крачи в ураган?
Ах, всичко, що броим за дивно и чудесно,
Без стойност е сега, пуст вятър, сянка, прах,
Подобно полски цвят, забравен с грозен смях.
Безсмъртните неща не се познават лесно.

Ами, така е...

и явно е знаел какво говори. Щом ние - столетия по-късно, го четем...
Последният стих е просто огромен къс самороден диамант.

Няма какво повече да си говорим след това... би било чиста суета...

Срещат ги непременно по правата...

Здравейте, eien сан! Подсетихте ме да погледна Бертол Брехт и негов стих. Мисля, че това изцяло допълва Вашата мисъл за добрите хора:

ПЕСЕН ЗА ДОБРИТЕ ХОРА

1

Добрите хора по това се познават,
Че опознаеш ли ги,
По-добри стават. Добрите хора
Те приканват да ги направиш по-добри. Защото
Нали човек поумнява, като се вслушва,
Щом нещо му казват?

2

В същото време обаче
Те правят по-добър онзи, който ги гледа
И когото те гледат. Помагат ни те
Не като ни улесняват да се сдобием
С храна или яснота, а като знаем,
Че те съществуват и променят света.

3

Идеш ли у тях, ще ги намериш.
Те си спомнят своя стар образ
От последната ваша среща.
Колкото и да са променени -
Защото тъкмо те се променят, -
Най-много да са станали по-разбираеми.

4

Те са като дом, при чийто строеж сме помагали.
Но те не ни заставят да живеем в него,
Понякога дори не разрешават.
Можем по всяко време при тях да идем, макар и
Да сме незначителни, ала
Каквото им носим, трябва да е подбрано.

5

За своите дарове те винаги намират причини,
А видят ли ги захвърлени, смеят се.
Но и с това ни доказват,
Че изоставим ли себе си,
И тях изоставяме.

6

Извършат ли грешка, ние се смеем:
Защото сложат ли камък не на място,
Гледайки ги, съзираме
Точното място.
Те печелят всеки ден интереса ни, както
Всеки ден си печелят хляба.
Те са встрастени в нещо,
Което е извън тях.

7

Добрите хора ни привличат,
Сякаш нищо не могат да свършат сами.
Всички техни отговори съдържат нови въпроси.
В решителни мигове, когато корабите потъват,
Внезапно откриваме, че те ни гледат с широко
Разтворени очи.
Макар такива, каквито сме, да не им харесваме,
Те все пак са в съгласие с нас.

1939

Благодаря Ви и лек ден!

Не е като старт при състезание
Не всички по права наредени
Не с равен шанс и с равен път
Самотно и студено е на всеки

Гордостта от непознаването е
На свойта премръзнала душа
Любов - среща на кръстопът е
На чужди свои разпознали се

А другото суета и хаос там е
Похвала или лаврови венци
Не са за мъдрия - проумял е
На своя мир - господар е сам.

Тръгвам заредена от един добър човек на среща с един добър човек! Настроението ми е прекрасно! Оптимист съм! В двете отдалечени точки на света..двама добри приятели, единият сте Вие...

Добрият познавач на самота личи...
познава по-добре душите, но на другите.
А своята поставя редом да я пита,
а тя мълчи... как да я стопли,
като дъхът му е премръзнал от душата?
Ръцете ще й хване, ще я поведе,
ръцете на приятелите ще й подаде, а те –
те ще я стоплят даже само с поглед,
през който се изричат мъдро думите.

Много сте мила, eien сан!
Винаги се радвам, когато с нещо допринасям да се чувства някой с мъничко по-оптимист!
Вие сте ценен от мен далечен и добър приятел! Приятен ден!

И аз като eien съм далече но съм ти приятел, знаеш.
Не обичам да сравнявам, това беше само пример.
До скоро, до тогава, когато...

Приятел е всеки, който с добро ти отвори вратата, която ще видиш в погледа на душата му.
Радвам се, че твоята беше широко отворена за мен.
Моята не познават много хора и затова не знаят още, че това, което нося като име има и врата. А може би и нужда нямат за момента точно от врата, каквато имам на душата си. Тях да дарява Бог с милост и благост в дните им!
На моите приятели - ЛЮБОВ, с каквато се разтваря за душите им Вселената!
До скоро, до тогава, когато, compassion...