Сънят не идва.

Рисува по клепачите очите си,

как се оглеждат

да го търсят в моите.

А те сами, едно с друго,

отворени и тъмни, тъмни

от ехото на толкова

дълбоко вглеждане в душата…

Тя иска да заспи,

но няма кой да й покаже как

да облече пижамата,

съшивана с конци безсъние

и непотребност нощна

в черен цвят,

от плат, тъкан с въздишките

на липсвали луни в прозорците

и всички неизречени желания

след падали звезди…

Каква ужасно тъжна нощна дреха

за толкова очакван сън…

Виж, копчетата й усмихнати…

и мамят, мамят за заспиване
с докосване…

Но нямат смях.

От дългото разказване

не с думи, а с мълчание

са ослепели с глас…

От дъното, на най-дълбокото,

една мечта,

последна и като бедност

крайна от очакване,

едва трепери

за светло на зениците

от скоро слънце,

преди да ги погълне

липсата на вяра в хората

и на мълвата,

че е останала единствено

у тях лъжата…

Много е истинско...поздрави!!

Като съществуването на такива нощи, miaa!
Благодаря ти!

Не разбирам как може на някого да му харесва да разглежда нощем къде е чисто и да си изсипва там боклука... Мръсно е по улиците, в повечето случаи от това, че ги изхвърляме направо от терасите и после чистичко си сядаме между стените в своя свят... Навън не е у нас. Там може да си цапаме, защото там ще ходят още други и е добре, докато ходят да се калят повече, защото да окаляш някого е работа... и си е важно, особено, когато си без работа... всъщност искаш да имаш точно тази работа, да правиш мръсното... Ха, виж ти... нощите предлагат точно нея! Не се намират твърде за такава смяна с качества желаещи... Ама заповядайте! Честита работа! Да е на хаирлия!...
И се зареждат безконечни нощи... работа и работа, и работа...
Боже, прости на тия хора, те са без живот от толкоз работа... да калят все, да калят!

Р.S. Извиних се на всички, които съм изтривала, защото нямам право да нареждам на никого какво да мисли... но ако мисли. Няма да се извиня на никой друг, особено пък анонимен и твърде усърдно работещ нощно време...

Поздравления и за двете-стихове и коментар!Този път
и аз съм от неспящите ,та като минах натам насам видях коментар № 3!
Аз само ще допълня-"Прости им господи -ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ!"
Приятни сънища , приятелче!

Благодаря ти, Илианка!
Знам, че спиш спокойно. Аз също спя така, когато ми дойде съня, по принцип малко спя. Не искам да мисля тези, за които се помолихме на Господ! Той не бди над сънищата...
Лека нощ, приятелче!

А с анонимните аз нямам голям опит. Толкова съм открита, че няма какво да предполагат. Не бих ги трила, ако дойдат да цапат...така още повече ще се откроява чистотата ми и тяхното единствено петно...срам само за тях. Не че съм идеална...съвсем не...Те раните от болката никога не са мръсни...те са само уникален знак, който те прави да си себе си и затова казвам, където и да отидеш по света ти носиш себе си и ако искаш да си щастлив, обичай се, сприятели се първо със себе си и се къпи от чуждата мръсотия, хвърлена в лицето ти като се гмуркаш още по-дълбоко в най-чистите си води...

Не мислиш ли, че е някак дразнещо за хората без лица и имена?:)

Но аз все си напомням, че трябва да сме снизходителни към тях, понеже подобно на чудовището на Франкенщайн, някой някога е пропуснал да ги обича и да им даде имената на тяхната идентичност и съдба.

Възможно, казвам аз, а сигурно навярно е, че ти си права, compassion. Но аз греша и, както се разбра наскоро, няма лошо...
На улицата се навеждам, за да вдигна паднало билетче, а хвърлят ми насреща още фас и празната кутия от цигари, ехидната усмивка на предизвикателство, а може би дори да ме заплюят могат... някаква, която дръзва да им прави забележка, да поучава, заслужава да се окаля, та да не се намесва повече... по ще се виждам отдалече с храчките, да ме отбягват, та да не се оцапа някой техен, също по-така, на който всичките окаляни му пречат, защото под калта не може да се види кой какъв е и се смята, е, в обществото ни, разбира се, че кален ли си, значи по-такова ти е положението... не ставаш, пречиш, вредно е дори да те поглеждат, защото кални са пияниците, утрепките, които ровят край казаните... и мръсните, в представите на обществото, паднали жени... е, всички мисля се досещате кои...
Възможно е ти, compassion, в страната, в която живееш, да можеш да превъзмогнеш да вървиш усмихната, когато някой върху теб е залепил най-мръсен етикет след излятата помия, но аз продукт съм на един все още не отминал свят. И колкото и лесно да изглежда, и аз самата да се убеждавам всеки миг, че мога като теб, все още съм далече. Признавам си, че в този случай, като тази нощ, решавам вече трети път – предавам се на онзи свят, от който в стиховете, с думите си бягам... Ами, нека е жалко. Който иска – да остави анонимните да цапат при него... но гледам, че и върлите противници на модерацията, вече модерират... Съжалявам... Не ме боли от болката, а ми е лепкаво от мръсотията... Ще трябва много време да се къпя в себе си, да се изчистя от остатъците на помията...

Сигурно е дразнещо, приятелю... започвам да разбирам, по-точно да усещам през екрана ударите на шамарите на хората, които правилно наричаш „хора без лица и имена”. Но трябва ли да спра? Нали и ти не спираш? Макар, че в този мъжки свят, си мисля, на тебе е по-лесно да се защитаваш, познавате си правилата и спазвате онази думичка, как беше, чест... А как жена да се опази от подобна в мъжки свят?...
Вече толкова години, откакто съм осъзната, раздавам внимание, обич, разказвам как може да даваш и ти, щом разбереш, че на тебе ти дават... Изглежда Франкенщайн, макар измислен от човек и значи - не човек, защото не е раждан от утробата на майка, е повече такъв от много хора... може би защото е създаден от хора с интелект. Тук нашите "чудовища" те гледат, кимат ти разбиращо и подадеш ли им ръка, ти я изяждат... Останах без ръце, без глас, очите няма как да си избърша вече и скоро ще загубя зрение от толкова хвърлен в тях прах и пясък от ръце, които кротичко преди това си галил... И все пак, помилих се... Господи, прости им!

Не мислиш ли,че сънят и когато не идва може да рисува в душата ни образи,видения,представи,всъщност това не е нашият сън,а мислите ни,от които отърване няма,но те определят емоциите ни и ако си мислиш,че лъжата е останалото в хората,мислите ти наистина ще са тъжни.Това определя и атмосферата в творбата,тя е прекрасна!!!

Прекрасна е творбата ти,очаквано прекрасна!!!

не само доста трудно,но и тъжно 3аспиване..,но стихът ти е пак на много високо ниво:)
Усмивки 3а та3вечерните ти часове,Ина:))))))!Много!:)

поздравления за стиха , но ще коментирам последващото го . В началото ми беше омръзнало всяка сутрин рано , рано да трия порнолинкове от анонимни... И това е нещо , което никога няма да мога да си обясня сносно , защо пък на човек като теб , защо пък в твоя блог . Как може да му даде сърце на някой да остави мръсотия ?!
Аз ползвам другата модерация , изобщо не допускам анонимни /макар , че вече ме оставиха на мира/ , няма нужда да четем душевни мерзости , дори и да ги изтрием , ги помним , нали ?
Най - добре е да не обръщаш много , много внимание на такива дребни душици и да си разполагаш с блога , както намериш за целесъобразно и комфортно . На мен ми е ... , когато не си тъжна :)
Приятна вечер !

Мисля, Мите... знам, за мен сънят е мисълта, която денем мога да освобождавам, докато пиша, за да освобождава нощем мислите ми той... Силно беше да поставям всички хора под чертата на лъжата, но... обезверен ли си, не мислиш много или по-точно мисълта ти става на въже и те души... А иначе, знаеш как пиша... както ти... не знам какво ще се получи, обикновено то си знае...
Благодаря ти, че си тук! :)

Благодаря ти, Жени! Определено ще заспя спокойно... и споделено от съвестта ми, и от всички влезли тук и подкрепили моя дух! Наистина ти се усмихвам! :)))

Здравей, Виши!
Благодаря ти! Много... много имах нуждата от твоя коментар... Еднакви мисли се въртяха из главата ми при срещата с подобности на твоите изписани мерзости при мен...
Не можеш да изтриеш от паметта прочетеното, да... дори изтрито, остава повече от утаено. Чувстваш се полепнал като с остатъци от умиращи хлебарки... или с екскрементите на стадо чумави плъхове...
Не обичам ограниченията върху мен.
Не обичам да ограничавам.
Но свободата е за духове, които са пропити със свобода, а не за "низък" род подобни ходещи изправени...
На няколко пъти слагах модерация, а после пак си връщах свободата в блога... Да, модерацията, която ти прилагаш е добра. Не мога, обаче, да лиша много близък, някъде на стотици хиляди километри оттук да ми остави ред, откъдето аз да разбера, че е добре, защото нощното пространство в блога се е изпълнило с чудовища... И, права си, оставам да си разполагам с блога, както ми диктува моето отвътре... и няма да развалям повече комфорта си (ни)...
Лека вечер, Виши! :)

когато грохнем в такава молитва, вярвам, че светът става по-добър.
Защото злото се пречупва с нея.
Плисва там и не може да продължи нататък.
Било е победено от прошката.
А тя е жаравата върху неговата глава.

Успя да го кажеш,
изрази го блестящо
с този образ, който
аз в знак на съгласие,
ще продължа, по-скоро
ще перифразирам така:
коленете, вече стъпки,
придържат здраво тяло,
а този свят му подарява
бяла палка, с която да се води...
Вълната зло, прободена от прошката
е ослепила дъното в очите,
но изгорялото,
разпалило до крайност
тръпката на злобата
от завист си подпали... чергата
и изгоря самото зло...
Благодаря за приятелската ти ръка!

Мислех си колко тъжна е и моята пижама,а пера я с най-различни прахове,но уви... само изтънява,избледнява...отдавна не ме топли,за да ме приспи... искам да я подменя. И не държа на нова с копчета с усмивки, а на усмивки в съня.

Ще изтънява до основата, която е в плата ти, на пижамата... тя (гарантирано е от патента на създателя) е здрава... Съвет - вплитай в таз основа свои мисли, разни украшения, които не приличат да се носят в обществото, но са изящно подходящи за пижами! Ще се почувстваш като с нова... и ще се усмихваш нощем на творбата си!
Поздрав, Алекс! :)