Завъртане с върха на палците
и пируетът на червена рокля
превежда погледа
по струните очакване на тяло.
Акордите възпламеняват пръсти
в ръката под ръкава на сако
до огнено усещане за танц.
Потрепват в такт
нетърпеливи мускули,
предават си импулси
в потропването на готовност.

С походката за приближаване

пристъпва аромат на страст,

предават я  ръце

по допира си в огледалото...

а то отвежда поглед търсещо.

Акордеон разтяга още малко срещата.

Достатъчно са в близост силуетите.

Мигът е кратък до взривяване.

Движение изплитат стъпките.

От тях израстват неми пламъци.

Пилеят огън в роклята.

Намират се отново в сенките.

Захвърлят се изчерпано

и жадно вкопчват близост в още.

Рисуват заедност по пода.

С изящество заспиват

в унеса на стаята.

Разливат се един по друг до липса.

И дрехите на танца падат.

Прости ми, че откривам коментарите, не успях да се въздържа, въпреки, че това е за истински нежни души с благословено въображение...
Поздравления!

http://www.youtube.com/watch?v=3zD9W9SZj9w&feature=related

Прощавам... Къде ми е поканата за танц? :)))

Приятен ден, Воймир!

..."рисуват заедност, по пода..."

http://vbox7.com/play:f9554d72

Благодаря ти, художнико! :)))

Ще 3апа3я танца в себе си и ако усетя че ще ме в3риви,ще го пусна да и3плува сред реалността:))) Поръчах ли си рокля във вишнево червено?:)))))))))

Поръчай си... Много ще ти отива този танц, Жени :)

Без дрехи танца останал
Прикрива тяло свенливо
Акорди загубили вяра
Безлюбовно притихват
Страст тръпчиво и бързо
Премина и вече забрави
А танца разголен заплака
Спомнил гордата стъпка

Смелостта ти изисква адмирации! На твое място бих се опасявал от настъпване, препъване и прочие...

Всичко е една измислица,
в която се налага
да играем танц след танц,
докато мислим, че вървим,
а ние всъщност още спим.
Събуждането става
с падане на дрехите,
да, уж това са дрехите на танца,
но танцът го играем ние,
без нас той няма изражение...
Страстта се поддържа с желание,
а то се разсейва... по други...
Всъщност, нали е без значение,
понеже и танцът е измислица...

и то каква...
красиво водиш, Ина!
Танцувално танцуваща...
а страстта ще дойде...
с танца в нощта.

Благодаря за адмирациите, Воймир...
Жалко, че с недосетливостта си сринах точките от рейтинга за смелост... :(
Обещавам да внимавам и да избягвам споменаването на всякакви желания за танц...

защото това изискване ме парализира и може да започна да се препъвам дори в собствените си крака...
Съжалявам, по-добре да си го призная навреме, за да не би вместо изящество да се получи някой сакатлък :( Представям си едно живописно пльосване между тези умели танцьори :(((

"...красиво водиш, Ина!"

Е, в танца е по-добре да води друг, Феичка...
Но той е измислица... а това води до мисъл, че сме в един живот... където аз водя, наистина...

Музиката - нежна и страстна - не може да ми се е причула...
Тръпнещите мускули, готови в такт да ме поведът в ритъм...
А чувството за близост, разтупкало сърцето...
Така почувствах твоя великолепен стих - танц... Прелестно е, благодаря ти!!!

Няма нищо, Воймир! Няма нищо... Да забравим...

Танцът е не само страст, но и умение. Умение, което се поддържа с практика. Статистически, дамите сте значително по-добри танцьорки от мъжете. И се случва мъж да се втрещи на дансинга от очакванията към уменията му. Тогава ентусиазма на дамата се разбива като вълна в скала, без някой да може да спре вълнението. Предполагам, че това е свързано с известните моряшки лудории в пристанищните заведения.
Май изглежда малко непонятно за дамите, но страстта на моряците често се проявява в преобръщане на маси...

И музиката, както всичко е измислица, tini4, плод на нашето въображение... Дочуваш я, защото нея свързваш с определени жестове, с определени думи, изразяващи движение... с познатото, единствено с познатото... Благодаря ти!

Статистиката е представителна, но никога достатъчна, за да изрази възможно различното...
Не предполагайте, моряци, а предлагайте... Една жена може много неща, дори и умело да прикрие неумението на мъж да води, докато той прикрие своето вълнение и поведе...:)*

закона за инерцията, съгласно който, започне ли се преобръщане на масите, то трябва да продължи по възможност до изпотрошаването им.
Завършването на започнатото е въпрос на чест и не бива да се бърка с красотата, финеса и естетиката...
С твое позволение, ще отида да си сложа главата малко под студената вода... :)*

Признавам си, забравила съм много от законите и сигурно и затова се случва да греша. Надявам се да ми простиш незнанието... Безкрайно уважавам честта!...

P.S. Сега, може пак да сбъркам... ама не зная как да изразя съгласието си за изказване на позволение... Искам да кажа... Воймир, сложи си главата, където си решил, но... пази се, а... студено е, не мислиш ли?
:)*

Здравей,Калинче!Както виждаш,аз съм тук,готов за скок.Имаше един филм на времето "Лъвът се готви за скок"/унгарски/.Не познавам практиката на коментара тук.Ще карам както си зная.Знаеш мнението ми за поезията ти.Тук просто си вплела три в едно.Обичаш ли "Три в едно".Поезия,Музика,Танц,Картина.Май станаха четири в едно-къде без изобразителното изкуство?!Но тук е картина с думи.Страхотна си!!!

Ще внимавам! :)))

Добре дошъл!!! Най-после!!! Радвам ти се! И много правилно "скочи" в коментарите... какво ли да им мислиш толкова. Тук си говорим, случва се да спорим, да се похвалим, да преекспонираме, та нали сме словесни творци, простено да ни е от всички :)))
Обичам "Три в едно"... На продаваемото липсва още нещо... четвъртото... Да бяха сложили към всяко и късмет... ама сигурно щеше да стане като в изкуството... Знаят си работата от рекламатаааа, това е... А ние - нашата, нали? Да пишем стихове!
Благодаря ти! Чакам първата ти изява в блога! С чест зачитам, че най-напред се отби при мен!!! Успех, Мите! И лека вечер! :)

Права съм друг път! :))) Седнала съм! Време ми е да почина! Хайде, виж, предлагам поздрав, приканващ към релакс :)

http://www.youtube.com/watch?v=mvYMbGzG-_Y

Приятна вечер, Воймир!

Лека нощ! :)*

Лека нощ! :)*