Кой беше… има ли значение,
щом бе оставил краткост
и бледа светлина
за мен в завоя,
в прожектора 
на следващите фарове...
С усещането се прокрадваше
онази сигурност от интуиция,
че може би е спомена…
Ухаеше на топла стая,
на близостта,
която ще създава сън…
По улицата беше бързала
загадка от романтика
и бе оставила
по лампите си
снежни купчинки.
Сега рисуваше
небе над покрива.,
изписваше любимо име,
навързваше през буквите
по щрихите минорни ноти,
а сенки от снежинки
сменяха акордите
с мажорни...
По-топло ме загърна шала
и сгуши доближено 
двете ми ръце.
В сърцето е камина, 
уютно си плете жаравата, 
загадъчната среща в точка, 
оставила отправност в две посоки, 
за да опишат своята окръжност 
и пак да се завърнат 
в своето начало за посрещане...

с думите...
стихът ти като топъл шал
отново стопля тялото.
Душа Жарава пръска искри -
от точица в окръжност -
към БЕЗкрая!

ухание на топлина човешка, надежда и новата среща, сякаш...пристъпя ми прага...:)

изключителен изказ и богатство на чувства, нанизани ,бисерни, искренни...бъди честита, Ина!

Благодаря, Ина!
:)))

БЕЗкрай... от всяка точица,
която е в окръжност
към друг БЕЗкрай...
от точици за дар!
Изпращам ти от този край БЕЗкрай!!!

Донесе ми усмивка топла и светлина в прихлупения ден! Благодаря, Косара! Радвам се, че беше с мен! :)

Ще ти благодаря с един прекрасен, приказен глас и цветове, които са от плетивото на жаравата...

http://www.youtube.com/watch?v=4VK7pBoo5-M&feature=related

:)))

Туй клавиатурно плетиво къде се учи , дами и господа , да вървя на курс , че много ги обичам таквизи неща ;)
Добре , че е Ина , да ми го дарява безплатно и красиво , и ошарено със снежинки... и емоции ! С такъв "шал" няма студ нито тук , нито утре ...
благодаря ти :)))

Чи то и аз искам да те поздравя с нещо подобаващо, дано да ти допадне:

http://www.youtube.com/watch?v=2A2Jt4WOxN8

:)))

Все едно някой е сложил ръка на челото ми и ми говори.Любимост!!! :))))

Добър вечер, Виши! Добре си дошла сега и винаги!
Имам слабост към музиката и оттам връзката й с всичко ми е предначертана от очакване да свързвам своите представи първо и оттам я намирам навсякъде... Аз я чувам, Виши, а ако се заслуша всеки, изостри сетивата си, подготви ги, ще чуе тази музика, която пише падащ сняг върху небето над чадър, над покрива на къща с керемиди, над уличната лампа, в косите ми, по лицето, в миглите и в шепите... И палката на такта изплита в петолинията този топъл шал, по който и сърцето вплита малки завъртулки от жаравата обичане...
Благодаря ти и аз! Лека нощ! :)

Хем подобаващо, хем допадащо почувствах твоя поздрав, а себе си - особено и допадащо, и подобаващо под тази цветност на дъга...

http://www.youtube.com/watch?v=Epow4VXhnW0&feature=related

Усмивка и... още една, която е заспиваща :)

Ръката ми е очертала мисълта по пътя на душата ти, оставил диря, за да се завръща всяка следваща, объркана, по пътя... Допират се из точките на тръгване... и не разбират колко близко са преминали, оставяйки окръжности от срещи...
EL, :))) !!!

Загубена улица ме пита:
Къде да намеря хората?
Кой точно ти трябва мила?
„Хората” не съществува.
Искам любов да намеря...
Боже, от кога и улиците
Загубват се в търсене на
Все тая мъка сред хората
Дето „Любов” я наричат
А в същност романтика,
Пътека към дом и камина,
загърнат шал им трябва
в снега на студената зима.

Живи са къщите, лампите...
само, че никой не вярва.
Отдавна рекламите
всмукаха чувствата.
Няма романтика,
няма любов,
няма хора...
има разговарящи улици
и дочуващи разговорите
снежинки, капки дъжд,
прегърбен в самотата вятър...
Понякога спомен на някой
и няколко думички в стихове...

Има чувства!
Има романтика!
Има любов!
Има хора!

За какво друго ще са улиците,
ако не да се свързват хората
За какво друго ще е вятърът,
ако не да се раздухат умовете
За какво друго ще са лампите-
ако не да се виждат "снежинките"
За какво друго ще са стиховете,
ако не да се обясняват влюбените
За какво друго ще е дъждът,
ако не да се измива болката
За какво друго ще са къщите,
ако не да се прощават обидите
За какво друго ще са думите,
ако не да си ги казваме, когато
мълчанието вече всичко каза.

Няма да споря...
Права си да не си съгласна...
Улиците не са причина
някой да си тръгне,
но го отвеждат от теб.
Вятърът може да разкъса плът
до болка на прозрение,
че суетата обкръжава повече,
отколкото ти позволява мисълта
да възприемеш,
че няма общо нищо с лъжата,
но са еднакво неприятни.
А лампите... те са
да удължават сенките...
по тях по лесно
да намират стъпките дома,
когато са отчаяни
от всичкото видяно,
дето е наоколо...
Стиховете... Те за какво са ни?
Днес мой приятел обясни...
за да увяхват във вазите
на тялото, като цветя...
Тъжно е, но пък цветя
не подаряваме на всеки
и не допускаме такъв
до своята градина...
Тъжно прозвучах, нали?
Не искам да си мисля за дъжда,
за спрялата обида в къщите,
а да мълча по всички думи,
казали каквото трябва,
като по ноти
в стълбицата на мълчанието...
Винаги може да са верни
две по две противоположностите,
особено, ако си точно до основата
на подходящата...
Съжалявам, че се поддадох
на неверието... но вярата
така умело се прикрива
чрез мимикрия...