Забравен беше…

от толкова еуфорична радост

по пречистване,

че никой не разбра кога е свършил

и затова подпали хълма…

Извиха се пълзящи пламъци,

докоснаха ъгли от облаци

и лудостта на вятъра

обхвана цялото небе.

Извиха се из него дракони,

плющяха скъсани криле,

безумно се премятаха тела

през хватката им за победата.

В мига на тяхното докосване,

превръщаха се в падащ сняг,

а той изтляваше

в горящите езици залез…

Магията се свършваше

в освободеното 
и тихо връщане,

в притегляне от земното.

... … … … … … … … ...

И този ден притихна

сгушено унесено

в повтарящата вечност

на залязващото слънце...

 

Още преди да стигна края си помислих,че думите рисуват 3але3:)))))))
Красив е 3але3ът ти!Красиво и огнено да е в душата ти:)))))))))!

Този залез беше вчера... Много беше впечатляващ! Наблюдавали са го и други хора... Валеше сняг през буря. Почти се беше стъмнило от облаци. И изведнъж, гърба на хълма сякаш пламна. Рисуваше картина след картина. Денят се бе забравил в радостта на хората от белотата. До преди ден навън се радвахме на циганското лято и слънцето навярно затъгува, от бързата промяна... Пристъпи плахо, разгърна с пръсти пелената с нишки сняг и си разгъна огненото одеало. Е, вятърът не спря да драска с нокти от снежинки по стъклата и късаше разхвърляно от дрехите на всички облаци, но тъй направи сякаш мястото за залеза с достойнството на кавалер, усетил в него свой съперник, но отстъпил без да бъде победен...
Лека вечер, Жени! :)))

Омайницеееее и коментара ти се чете в същия 3ахлас,както и стиха:)))))Омагъоса ме с думи:)))))))))

помислих, че прекрасно описваш залез и думата сняг е грешка, но ти я простих заради подарената красота.
След коментара ти се чудех кое повече ми харесва "грешката" сняг в залеза или залеза в снега на коментара... Нали знаеш, че си талантлива... и всички го виждат ... (учи маркетинг, ще ходим на пазар). http://www.youtube.com/watch?v=JzzrX4b6RH0&feature=related

Едва ли някога съм чела по-образно описан ЗАЛЕЗ в стих и проза /от коментара ти/, Ина!

Все ме учат да зачитам думичката краткост, особено, когато се употребяват думите в стих... Не посмях да въвличам с повече и без това залезът от вчера беше кратък, оставих да довършва своите представи всеки. Но знам, че винаги остава по ъглите нещо скритичко, което може да е в повече, но няма и да натежи, защото съм видяла, че е от маята :)))

Веднъж видях светкавици сред снеговалеж в тиха нощ! Това никога до сега не се повтори Не знам дали уплахата ми беше впечатляваща или видяното, защото сравнението между ярък тътен и кротък, ситен, обилен сняг в проблясъка на кратките светкавици изглеждаше все едно някой не разбираше, че слага две несъизмерими части от различни филми за сюжет на зимна нощ с внушението, че ми говори за едно и също...
Залезът от вчера не беше виждан... а аз съм виждала безкрайно много залези и всичките били са впечатляващи, но никога такива, първи...
(Със самоучение ли да се заема или да си потърся някой за учител... за маркетинга? А пазаурването с теб е удоволствие!)

Поисках веднъж да мога да съм разказвач на дочути сънища. В съня ми един вълшебник, събирал дълго време думи от звездите, блестящи бисерни слова в тревите, изящни възклицания само от букви по възхитата, пораждала у него всеки ден зората, слънцето, нощта, луната, изрече: "Учи се!"... Започвам да дочувам кратки сънища... Това ме радва, а виждам, че ми пращате и епитети за вълшебници... Благодаря ти, Феичка!

Ти само го следвай докато...когато...
пък после пак ще пазаруваме двете...
ще ти трябват нови дрехи на радост
обувки за летене и чанта за щастие
че любовта с истина гола без хитрост
идва и тя не е учила маркетинг милата.

Ученикът разбира… стоенето напразно,
поглеждането час по час навсякъде,
не е напълно някакво безсмислено очакване,
а е начало на урока за учителя,
посегнал мълчаливо да реди у себе си
от думите, които трябва
с вътрешния слух да чуеш,
защото всичките врати,
които ще ти се предложат после са еднакви,
а дрехите, обувките по твоя мярка
и чантата ти с щастие,
и любовта са само твоите,
издават този звук, по който
ключето вярно сам
и с мисълта си ще задействаш,
ако успееш да научиш
какво реди по мислите учителя…

Прекрасно е... Не съжалявам, че не съм видяла този залез... Ти го съживи в стих - картина и усещане!
Поздрави :)

Някой вижда залези тук,
друг - тях в различни страни,
някой познава пътя,
друг гората встрани.
Аз на теб ще ти дам
да надникнеш в душата ми
с тази картина,
ти своята днес
ми предлагаш в песен.
Да намираме другия,
като допускаме
той да върви в своя свят
и тъй да се срещаме!
Спокойна нощ, Тина! Знам, че все още не спиш:)

Знаеш си ме ти... Спокойна нощ и на теб!!! :)

Благодаря ти, Тина! Лека! :)

Денят си тръгва не винаги навреме
и нов ден сменя го когато ми се дреме

и нито сняг, ни огнени емоции от вчера,
не могат да отгатнат днешната завера...


http://www.youtube.com/watch?v=eGKlaW_IFZs - Uriah Heep - Sunrise

Приятен нов ден и нова седмица!

:)))

Не могат да се мерят по отгатване
ни този ден дали ще ходи лесно,
ни огъня отвътре колко ще припари...
Единственото ясно, по досещане,
е дремането ни поне до обеда
на понеделника, а той отчете
първото кафе навреме...
След песен време - дайте второто
и после само ни остана да си кажем...
Спорна седмица!!!

http://www.youtube.com/watch?v=W6sE1L2laCc - Norah Jones - Sunrise

:)))

Magiyata na zaleza trae minuti, sekundi, taka kakto e i v jivota. Mig, koyto si zaslujava da izjiveesh, kakto jelaesh, kakto ti idva otvutre. No za da go napravish tryabva da umeesh i da vijdash, i da spodelyash. Ti go pravish po prekrasen nachin. Blagodarya ti ,Kalina, che mi dade vuzmojnostta da prejiveya za kratichko vreme vsichko koeto veche e bilo... :)

Добър вечер... или когато се случи пак да влезеш!
Залезите са ми слабост... защото винаги са ми били подарък от съдбата... така се случва да живея, с поглед към завършване... а всъщност тя това е искала... винаги да ми показва краткостта, която заслужава да се изживее с всяко от нещата ти, които сам решаваш, че ще са такива, твоите, нали... Обичам да показвам жаждата си, с която виждам как може да се пие жадно... Радвам се, когато се случва да успявам... Дарявам ти този залез... дано да съм го споделила много близко!... Всичко вече е било... дори и всеки дъх е вече бил... с издишаното... Поздрав! Оттук за там! :)