Бели устни докоснаха твоята буза... Сняг пада... Аз няма да дойда. Вечерта ще си сам пред екрана-прозорец и ще хващаш с очи тези литнали, бели души на целувки. Не тъгувай! Остави ме да вляза в сърцето ти с онзи поглед, от който сега заваля тази мека коприна. Не сълзи, не, не са... заваляха кристалчета от горещото щастие мое. Приеми ме във твоите шепи,
и върви, върви...
аз те галя и прегръщам те бяло... и изпълвам от липса на мен
тишината ти, като спирам звънливо
в косите... Сняг пада... И аз съм навсякъде.
Аз съм... целувам те...

и изпълващо с романтика! Бяло вълшебство...
Прекрасен стих - благодаря!

Ефирна нежност и безмерна любов усетих от стиха ти :). Поздрав!

*амечтах!!!

е разказала твоята душа...

Честит първи сняг!

И това ако не е доброта...
Отново - добре дошла !
:)))

Изпълва с трепет всяка фибра,
завръща се от детство,
от шеметната радост
на богатството да можеш
да приемаш тази белота
като награда за безкрайното,
горещото търпение
да се измине пролетта,
а после лятото и есента
и да изчисти
с падането в бяло
покоя на душата...
------
Няма нищо по-чисто от първия сняг!
Поздрав, Тина! :)

Преди да си поискал да докоснеш,
изпитваш и самото чувство...
За съвършенството,
което погледите си разменят
в екстаз от мисъл,
най-дългата милувка се затваря
в онзи миг премигване...
------
Нежност в снежната нощ, idaaa! :)

Продължавай! :)))
Аз ще подхранвам, когато усетя на музата допира...
Хубава вечер, bizcocho! :)*

И ти си тук...
по-мило от сняг,
който с вятър флиртува
усещам, че става ми мило от теб!
Поздрав... звездно-ясен
от мен през небето студено
до теб да те стопли! :)

Най-очаквам снега да запада...
Тихо къса парченца небе
с пръсти времето
и надолу поглежда,
и следва спиралата...
колко дълго ще търси
къде да постави
света на началото...
в следите от пътя,
в които се вглеждат звездите
когато сами се изгубят...
------
Пожелавам ти сън по-ефирен от сняг! :)

Честито и на теб! :)
Само чиста душа
може тъй да зарадва снега,
да поиска да каже честито!
Хубава вечер!

Добър вечер
с доброто на толкова,
колкото този сняг
е изсипал навсякъде!
Радостта в коловози от стъпки
криволичи по пътя
и застъпва на вятъра шлейфа.
По него дойдох...
той последва доброто
от вашите думи...
Ти видя ли как грее небето,
звездите искрят?!
Имат празник!
Снегът е облякъл земята за бал!
------
Благодаря ти пак! :)

При мен снегът дошъл е през нощта...
събудих се и видях белите покриви
земята топла все още стопила го е,
после и от покривите той заплака...
е, и това ми стига, все пак сняг е,
макар и стопен...

Въздъхна топлата земя...
Откакто птиците отлитнаха,
тревата пожълтя,
целувки й оставят
само сухите листа.
И затъгува, почерня...
Дочу й мислите
събуден вятъра,
огледа се наоколо,
помисли малко
и силно вдъхна...
Издиша облаци,
с ръцете ги раздърпа,
потупа ги, за да завърши
своето вълшебство
и се понесоха листенца бели,
звездички от дъха,
целувки за земята тъжно-жадна...
Тъй дълго я обича вятъра,
че стопли нейното сърце
и тя прие завинаги
чрез този първи сняг
и част от него...
------
А тук дори и слънцето
не може да разкъса
тази здрава и обичлива връзка :)
Навсякъде искри от бяло!
Поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=VaoIK-Iwb5A&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=QHmXaaTH0S8&feature=related

Благодаря ти!

:)*

Само минавам да те поздравя.
http://www.youtube.com/watch?v=O4g1NCnvVJ8
До тогава...когато...

http://www.youtube.com/watch?v=XC2Bk8f8plU&feature=related

Хубав ден!

:)*

Сега е тогава... и беше когато...
но бързо се сменят,
тъй както и аз в настроение.
И времето тъй се променя.
На него кое му тежи,
когато тъжи? Небето?
Кое му доставя
след мъчното радост?
Отново небето?
Но вече със слънцето?...
Пообщувах с въпроси,
а те философски
ми върнаха в себе си отговор...
Лека вечер, compassion!
До тогава... когато...

Страхува се все още когато,
Защото си спомня тогава...
Боли го несбъднатото и иска
Сега да станат тогава и когато

Сега смях да кънти в коридора
Между когато и тогава на двама
Сега целувки да се разпръснат
да бързат когато и тогава да сбират

Сега идват отговори на въпроси
когато и тогава разбрали са вече
и се сливат и се омайват с поглед
споделеното прави дом за двама.

Сега… между тогава,
когато беше вчера и
тогава, когато утре
ще се появи...
изглежда някак странно.
Замислено седи сега,
невярващо поглежда
ту към страната на зората,
ту тази част от себе си,
която пази вчера,
познатото, когато беше,
но боли, тъй както
пак боли несбъднато,
защото тогава
още вчера е облякло
и нероденото си братче утре,
но с мисълта от вчера,
без да попита даже своето сега,
какво ще каже то за утре.
Да, време е сега да се попита
наистина ли вижда себе си сега,
когато още няма да е късно
да пренесе това когато от тогава
в събуждането си тогава… когато…
Лека нощ, compassion!
Благодаря! :)