Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
21.11.2008 19:43 -
Да си отговориш къде е грешката и тъй да разбереш това, което изразява теб
Къде е грешката, когато се запита грешен? Грешката е, че е човек, защото е от този свят, където, за да си в него, приемат само с грешки... Безгрешните летят там някъде, където вече друго е... там, оня свят е.
Единственото право, което дава право да си в този свят, е да живееш право, но то да уважава правото на другите, защото всяко право е дотолкова такова, докато не срещне друго право... Да можем трябва да признаем свободата и правото на другия да мисли и живее по начина, по който той смята за свой, а това може да означава и различен от този, който е твой... В противен случай ще ни поведе хватката на егото, която води до непременното желание да се доказваш с правото си, твоето... Да можем трябва да не употребяваме лошото в защита, да може да си кажем, няма да поглеждам чуждото с очи, обвити в разяждащата завистлива мантия защо той там е и защо се трупат всички, като да докоснат не човек, а паметник... и защо при мен стоят единствено краката ми... Да си приема избора, какъвто съм поела с кръста си и да го нося с най-голямото достойнство, тъй както, ако носех рокля от Пиер Карден... Да се зарадвам на това, което е богатството, както на богатия, тъй и на бедния закърпената риза, заради това, че са човеци... Да отдалечавам и побеждавам болестите с обичта към себе си, като погледна колко е красиво всичкото у мен, щом от сърцето ми струи красиво...
Да си добър... По-скоро нелогично е да слагаш този епитет пред всичко, защото и доброто няма подходяща мярка, както обичта и прави да изглежда вярно всичко, щом като може да се сложи и да се членува в род дори със съществителни, с които обикновено наричаме нещо лошо.
Да си добър... Май по-важното е преди да си помислиш за добро, с което да помагаш, е добре да имаш усещане за цената на своите постъпки, мисли, чувства (за някои, които нямат цена, трябва да имаш и усещане, че те са такива)... Наричам го себеусещане, но май това си е направо самочувствие. И така, с него, и другите ще уважават повече твоята готовност за добро и ще положат своите съзнателни усилия да го достигнат без да са получили едно добро, което е дошо при тях тъй, наготово.
Човеци сме... грешим, като вървим и без значение дали преди това някой е смятал, че няма повече да поддаде, когато мине пак през минало. В следващия миг границата на онези неопределени като как и къде стоят у нас неща, които си наричаме емоции и чувства, се пука, като повърхност на мехур, сапунен... И хайде, ето те долу, в мешавицата от разсипани емоции, от объркани чувства, тъпчеш с тяло, правиш кал от пръст и дъжд от сълзи и гребеш от тази кал, опитваш с нея да запушиш скъсаната дига на реката си живот... докато не изгрее слънце, дошло след изтеклите се мръсни мисли и огряло яснотата на съзнанието и изсушило до кирпич калта в пробойната...
В началото бе словото... А после? После словото може да играе роли всякакви, дори на зло, ако смениш значението на употребата му... ако навреме сам не разбереш какво очакваш ти от словото, което служи да създаваш, но не с цената на това да започне словото да те яде... защото се забравяш в него, упоява те и хващаш пътя за натам, където няма да си ти, а другото, което пак е словото, но с мамещия зов на славата... А ти така обичаш тихия уют на мисълта за слово, когато е застлала кротък път с някое дърво или скала самотна под сами върха... където да го съзерцаваш с погледа на мъдростта... която води до подножието, откъдето винаги представата ти за върха не е една... И можеш да простиш на себе си в хармонията на едновременно страдание от умората на пътя, от неудобните обувки, от решението да стъпваш по-добре бос и всякое убождане на камъче да вае вътре в теб душата ти... Да видиш раждане на вдъхновение в струйката тъга, която твоя слух е доловил в песента на славея от тръните, а твоите ръце, допрени в конус за молитва, са отекнали с тишината на раздялата, последна се докосвала до пръстите на други пръсти... Откриваш колко сладка може да е свободата всеки път, когато си излязъл от отношенията си с друг и после пак си влязъл, без този ключ съмнение, предлаган от бутилката на подозрението с надпис „Еликсир против всякакви твои страхове”...
Душата ни е съдържание, но тялото не може да се нарече черупка. И всяка клетка, пила волята на тялото да е живот, е дом за твоя смях, за твоята сълза в окото, за мисълта от равносметката, че всичкото до този миг не може да го побере роман, а само и единствено побира се от тази дума, която изразява теб... а тя е ЩАСТИЕ...
Това е то... ------------------------------------------------
С благодарност към всички вас: tini4, deva, vmir, viki11, martiniki, iliada, bizcocho, gothic, feq, mitakat, compassion, esen, vishnichka,
Това е то... ------------------------------------------------
С благодарност към всички вас: tini4, deva, vmir, viki11, martiniki, iliada, bizcocho, gothic, feq, mitakat, compassion, esen, vishnichka,
Следващ постинг
Предишен постинг
Важното е да го поискаш, Калина, а щом искаш да бъдеш щастлива, бъди! Винаги можеш да бъдеш щастлива, ако се задоволяваш с малко...затова алчните никога не са щастливи.
Поздрав, Руми
цитирайПоздрав, Руми
Да, мила Руми, разбрах, че всъщност съм щастлива с малкото което имам... а то е, че мога да бъда себе си, че имам това, което съм искала, днес прекрасна млада дама, че няма за какво да се срамувам, че съм красива и с това, което идва от сърцето ми, че имам прекрасни приятели... Лелеее... това ли е моето малко?! Та то е цялото ЩАСТИЕ!!!
Благодаря ти! Обичам те! :)
цитирайБлагодаря ти! Обичам те! :)
Усещаш ли колко е пухкав и мекичък. Малка дишаща топчица - животинче, как да не го обичаш?
Незлобливо и обичливо...
Ти не си сама, всички ние те обичаме много!
цитирайНезлобливо и обичливо...
Ти не си сама, всички ние те обичаме много!
Поздравления!
http://www.vbox7.com/play:b00b43c0
цитирайhttp://www.vbox7.com/play:b00b43c0
Добрата Фея си ти и всичко виждаш!!! Шошко е сгушен в мен и спи като детенце! Точно в две шепи се събира, знаеш ли... Има повече козина от телесна маса... Едно обичливо и незлобливо животинче!
Благодаря ти, Феичка! Любимецът почувства твоята милувка и ти изпрати : "Ммм, Куик!"... Нали разбра, с това ти каза колко те обича!
Обичам те и аз!
цитирайБлагодаря ти, Феичка! Любимецът почувства твоята милувка и ти изпрати : "Ммм, Куик!"... Нали разбра, с това ти каза колко те обича!
Обичам те и аз!
Благодаря ти, приятелю!
http://www.youtube.com/watch?v=XVV6uOJRmCQ
Лека нощ с този поздрав! :)*
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=XVV6uOJRmCQ
Лека нощ с този поздрав! :)*
Благодаря ти! :)*
цитирай Бях се изплашила за теб,сега съм оптимиска.
Искам да ти цитирам Никос Казандзакис които ето какво е казал за щастието
"Какво просто и непретенциозно нещо е щастието -чаша вино ,печен кестен ,жарава в огнището ,шумът на морето............
Единственото което се иска ,за да си щастлив тук и сега , е едно обикновено и непретенциозно сърце."/Временно може и на Шошко/:))
цитирайИскам да ти цитирам Никос Казандзакис които ето какво е казал за щастието
"Какво просто и непретенциозно нещо е щастието -чаша вино ,печен кестен ,жарава в огнището ,шумът на морето............
Единственото което се иска ,за да си щастлив тук и сега , е едно обикновено и непретенциозно сърце."/Временно може и на Шошко/:))
Аз вече съм приготвила очите си за тази радост!
Хайде, засилвай вятъра, да ни довява бялата душа на облака!
До теб изпращам този поздрав, но може и на него да хареса!
http://www.youtube.com/watch?v=eKiujDWRBAM
Приятен ден! :)*
цитирайХайде, засилвай вятъра, да ни довява бялата душа на облака!
До теб изпращам този поздрав, но може и на него да хареса!
http://www.youtube.com/watch?v=eKiujDWRBAM
Приятен ден! :)*
Илианка, спомних си оттам и тази мисъл на Конфуций: "Мнозина търсят щастието по-високо от ръста на човека, други - по-ниско, а щастието е на ръста на човека.".. "Значи, толкова вида щастие, колкото и човешки ръста...", допълва Казандзакис...
Благодаря ти!
Хубав ден! :)
цитирайБлагодаря ти!
Хубав ден! :)
От десетилетия не бях слушал тази прекрасна песен. Даже не смея да ти пратя музикален поздрав, защото не се сещам за нищо съизмеримо...
Много точно си я улучила за деня ми...
Приятен уикенд!
: )))
цитирайМного точно си я улучила за деня ми...
Приятен уикенд!
: )))
Мислих непрекъснато за теб, мила inamay... Макар и виртуално, но от сърце се радвам за теб!
С обич - Тина :)
цитирайС обич - Тина :)
Радвам се, че съм успяла... малко тъжна е, тъй както разстояние, но бяла, бяла с толкова целувки сняг!
Излез и ще усетиш в тях представа... :)*
цитирайИзлез и ще усетиш в тях представа... :)*
Заваля белота... Изчистих себе си от онзи прах, който посипва горялото време. Сега е толкова различно, добро и меко в мен.
Отивам да се радвам вън!
Благодаря ти, Тина! Обична усмивка ти изпращам! Ина
цитирайОтивам да се радвам вън!
Благодаря ти, Тина! Обична усмивка ти изпращам! Ина
и то непременно ще е в теб и за теб!
Поздрави, Калина! А аз съм щастлива, че си тук! Благодаря ти!:)*
цитирайПоздрави, Калина! А аз съм щастлива, че си тук! Благодаря ти!:)*
Радвам се, че намираш нещичко за себе си при мен, esen! А аз се надявам да ме посети и щастие... не може да е сляпо и да не види, че вратата на душата ми стои отворена, нали?!... Поздрави и благодаря! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол