Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2008 19:43 - Да си отговориш къде е грешката и тъй да разбереш това, което изразява теб
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2039 Коментари: 16 Гласове:
0



Къде е грешката, когато се запита грешен? Грешката е, че е човек, защото е от този свят, където, за да си в него, приемат само с грешки... Безгрешните летят там някъде, където вече друго е... там, оня свят е. Единственото право, което дава право да си в този свят, е да живееш право, но то да уважава правото на другите, защото всяко право е дотолкова такова, докато не срещне друго право... Да можем трябва да признаем свободата и правото на другия да мисли и живее по начина, по който той смята за свой, а това може да означава и различен от този, който е твой... В противен случай ще ни поведе хватката на егото, която води до непременното желание да се доказваш с правото си, твоето...  Да можем трябва да не употребяваме лошото в защита, да може да си кажем, няма да поглеждам чуждото с очи, обвити в разяждащата завистлива мантия защо той там е и защо се трупат всички, като да докоснат не човек, а паметник... и защо при мен стоят единствено краката ми... Да си приема избора, какъвто съм поела с кръста си и да го нося с най-голямото достойнство, тъй както, ако носех рокля от Пиер Карден... Да се зарадвам на това, което е богатството, както на богатия, тъй и на бедния закърпената риза, заради това, че са човеци... Да отдалечавам и побеждавам болестите с обичта към себе си, като погледна колко е красиво всичкото у мен, щом от сърцето ми струи красиво... Да си добър... По-скоро нелогично е да слагаш този епитет пред всичко, защото и доброто няма подходяща мярка, както обичта и прави да изглежда вярно всичко, щом като може да се сложи и да се членува в род дори със съществителни, с които обикновено наричаме нещо лошо. Да си добър... Май по-важното е преди да си помислиш за добро, с което да помагаш, е добре да имаш усещане за цената на своите постъпки, мисли, чувства (за някои, които нямат цена, трябва да имаш и усещане, че те са такива)... Наричам го себеусещане, но май това си е направо самочувствие.  И така, с него, и другите ще уважават повече твоята готовност за добро и ще положат своите съзнателни усилия да го достигнат без да са получили едно добро, което е дошо при тях тъй, наготово. Човеци сме... грешим, като вървим и без значение дали преди това някой е смятал, че няма повече да поддаде, когато мине пак през минало. В следващия миг границата на онези неопределени като как и къде стоят у нас неща, които си наричаме емоции и чувства, се пука, като повърхност на мехур, сапунен... И хайде, ето те долу,  в мешавицата от разсипани емоции, от объркани чувства, тъпчеш с тяло, правиш кал от пръст и дъжд от сълзи и гребеш от тази кал, опитваш с нея да запушиш скъсаната дига на реката си живот... докато не изгрее слънце, дошло след изтеклите се мръсни мисли и огряло яснотата на съзнанието и изсушило до кирпич калта в пробойната... В началото бе словото... А после? После словото може да играе роли всякакви, дори на зло, ако смениш значението на употребата му... ако навреме сам не разбереш какво очакваш ти от словото, което служи да създаваш, но не с цената на това да започне словото да те яде... защото се забравяш в него, упоява те и хващаш пътя за натам, където няма да си ти, а другото, което пак е словото, но с мамещия зов на славата... А ти така обичаш тихия уют на мисълта за слово, когато е застлала кротък път с някое дърво или скала самотна под сами върха... където да го съзерцаваш с погледа на мъдростта... която води до подножието, откъдето винаги представата ти за върха не е една... И можеш да простиш на себе си в хармонията на едновременно страдание от умората на пътя, от неудобните обувки, от решението да стъпваш по-добре бос и всякое убождане на камъче да вае вътре в теб душата ти... Да видиш раждане на вдъхновение в струйката тъга, която твоя слух е доловил в песента на славея от тръните, а твоите ръце, допрени в конус за молитва, са отекнали с тишината на раздялата, последна се докосвала до пръстите на други пръсти... Откриваш колко сладка може да е свободата всеки път, когато си излязъл от отношенията си с друг и после пак си влязъл, без този ключ съмнение, предлаган от бутилката на подозрението с надпис „Еликсир против всякакви твои страхове”... Душата ни е съдържание, но тялото не може да се нарече черупка. И всяка клетка, пила волята на тялото да е живот, е дом за твоя смях, за твоята сълза в окото, за мисълта от равносметката, че всичкото до този миг не може да го побере роман, а само и единствено побира се от тази дума, която изразява теб... а тя е ЩАСТИЕ... 

Това е то... ------------------------------------------------


С благодарност към всички вас: tini4, deva, vmir, viki11, martiniki, iliada, bizcocho, gothic, feq, mitakat, compassion, esen, vishnichka




Тагове:   отговориш,


Гласувай:
0



1. compassion - Какво щастие е да очакваш щастие...
21.11.2008 21:17
Важното е да го поискаш, Калина, а щом искаш да бъдеш щастлива, бъди! Винаги можеш да бъдеш щастлива, ако се задоволяваш с малко...затова алчните никога не са щастливи.
Поздрав, Руми
цитирай
2. inamay - compassion
21.11.2008 21:51
Да, мила Руми, разбрах, че всъщност съм щастлива с малкото което имам... а то е, че мога да бъда себе си, че имам това, което съм искала, днес прекрасна млада дама, че няма за какво да се срамувам, че съм красива и с това, което идва от сърцето ми, че имам прекрасни приятели... Лелеее... това ли е моето малко?! Та то е цялото ЩАСТИЕ!!!
Благодаря ти! Обичам те! :)
цитирай
3. feq - Добър вечер, Ина! Гушни си Шошко и го помилвай от мен!
21.11.2008 22:38
Усещаш ли колко е пухкав и мекичък. Малка дишаща топчица - животинче, как да не го обичаш?
Незлобливо и обичливо...
Ти не си сама, всички ние те обичаме много!
цитирай
4. vmir - Чудесно есе!
21.11.2008 22:51
Поздравления!

http://www.vbox7.com/play:b00b43c0
цитирай
5. inamay - feq
21.11.2008 22:54
Добрата Фея си ти и всичко виждаш!!! Шошко е сгушен в мен и спи като детенце! Точно в две шепи се събира, знаеш ли... Има повече козина от телесна маса... Едно обичливо и незлобливо животинче!
Благодаря ти, Феичка! Любимецът почувства твоята милувка и ти изпрати : "Ммм, Куик!"... Нали разбра, с това ти каза колко те обича!
Обичам те и аз!
цитирай
6. inamay - vmir
21.11.2008 23:22
Благодаря ти, приятелю!

http://www.youtube.com/watch?v=XVV6uOJRmCQ

Лека нощ с този поздрав! :)*
цитирай
7. vmir - Лека нощ и на теб, Ина!
22.11.2008 00:32
Благодаря ти! :)*
цитирай
8. iliada - Калина !!!
22.11.2008 00:34
Бях се изплашила за теб,сега съм оптимиска.
Искам да ти цитирам Никос Казандзакис които ето какво е казал за щастието
"Какво просто и непретенциозно нещо е щастието -чаша вино ,печен кестен ,жарава в огнището ,шумът на морето............
Единственото което се иска ,за да си щастлив тук и сега , е едно обикновено и непретенциозно сърце."/Временно може и на Шошко/:))
цитирай
9. inamay - vmir - Добро утро! Снежно...
22.11.2008 09:47
Аз вече съм приготвила очите си за тази радост!
Хайде, засилвай вятъра, да ни довява бялата душа на облака!
До теб изпращам този поздрав, но може и на него да хареса!

http://www.youtube.com/watch?v=eKiujDWRBAM

Приятен ден! :)*
цитирай
10. inamay - iliada
22.11.2008 10:15
Илианка, спомних си оттам и тази мисъл на Конфуций: "Мнозина търсят щастието по-високо от ръста на човека, други - по-ниско, а щастието е на ръста на човека.".. "Значи, толкова вида щастие, колкото и човешки ръста...", допълва Казандзакис...
Благодаря ти!
Хубав ден! :)
цитирай
11. vmir - Благодаря, Ина!
22.11.2008 10:33
От десетилетия не бях слушал тази прекрасна песен. Даже не смея да ти пратя музикален поздрав, защото не се сещам за нищо съизмеримо...
Много точно си я улучила за деня ми...
Приятен уикенд!
: )))
цитирай
12. tini4 - Какво щастие е, че си тук!
22.11.2008 11:51
Мислих непрекъснато за теб, мила inamay... Макар и виртуално, но от сърце се радвам за теб!
С обич - Тина :)
цитирай
13. inamay - vmir
22.11.2008 14:08
Радвам се, че съм успяла... малко тъжна е, тъй както разстояние, но бяла, бяла с толкова целувки сняг!
Излез и ще усетиш в тях представа... :)*
цитирай
14. inamay - tini4
22.11.2008 14:14
Заваля белота... Изчистих себе си от онзи прах, който посипва горялото време. Сега е толкова различно, добро и меко в мен.
Отивам да се радвам вън!
Благодаря ти, Тина! Обична усмивка ти изпращам! Ина
цитирай
15. esen - Отворила си очи за щастието
26.11.2008 21:11
и то непременно ще е в теб и за теб!
Поздрави, Калина! А аз съм щастлива, че си тук! Благодаря ти!:)*
цитирай
16. inamay - esen
26.11.2008 22:21
Радвам се, че намираш нещичко за себе си при мен, esen! А аз се надявам да ме посети и щастие... не може да е сляпо и да не види, че вратата на душата ми стои отворена, нали?!... Поздрави и благодаря! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093921
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031