2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Опитах да получа жест на одобрение за своето решение... Грешка! Човек разчита единствено на себе си, защото после сам ще отговаря за постъпките си...
Тайно съм усещала, че някъде дълбоко в себе си не съм добър човек... щом имам болести... те са за наказване на помисли...
Ще трябва да оттегля себе си от този светски свят, да се обърна към началото си, за да проследя оттам насетне грешките си... ако желая да остана в края на живота си човек...
Не е особено за предпочитане, когато разбереш, че целият живот е бил ужасна грешка и правейки добро, според твоите си мерки за такова, ти всъщност си броил у себе си жълтиците на злото...
Ще съотнеса помощта, която ми се дава към абсолютната отвореност на мен отвътре и ще се моля да изкупя своите неволни помисли с лошо към всеки, който се е случил да е там... не знам, когато съм помисляла, не помня, кой точно бил е, но явно, че се е случило...
Благодаря на всички, които неволно съм въвлякла в привидната си доброта, да ме четат и да ми вярват някак....
Извинявам се на всички, чиито коментари съм изтрила, поради погрешното решение, че имам право да владея мислите на хората за себе си...
Обичам словото, но с него трябва да боравят праведници... А аз оказва се не съм...
Вече мога да напиша болката си
Мога да ти напиша стихотворение
как да разбирам "оказва се не съм"... Дано не разбирам, дано :(((
Всеки има грешни мисли. Не мога да коментирам, след като не знам, какво ти е хрумнало. Нещата не се правят с половин уста, ако искаш да са правилните.
изобщо не си вменявай вина, моля те
Всички сме грешни -кой повече ,кой по- малко ,но обърнал поглед към себе си човек вече е на път да победи лошото в себе си, ако го има.Повярвай в това!
Ти имаш толкова много приятели тук и ще е предателство спрямо тях , ако се оттеглиш.Смятам ,че общувайки с хората чрез твоето изкуство ти правиш много в борбата си с болестта ,каквато и да е тя!
Помни ,че има слручай при който САМО СИЛНАТА ВЯРА преодолява заболяването!
Прегръщам те с обич!Илиана
А сега а* те питам:Това ти ли го написа?И как се *аличава част от теб?
И на мен ми е писнало да греша в то*и свят,но това не *начи ,че трябва да се самора*руша?!Нали?
Топлинка,палми,крясък на папагали и прегръдка от мен и юга!
А ние ще тъгуваме за твоите стихове, докосващи душата.
Каквото и да е, това което те е наранило - прости!
И продължи,... и отново повярвай!
Няма праведни по рождение, земни сме и грешим...
всички грешим, но признавайки грешките си пред себе си не се нараняваме сами...
Пожелавам ти време - време за себе си!
в съмнения, интриги и мечти.
Но твоето добро остава
завинаги във нашите очи.
:)))
Това не е болест, мила, а сърце туптящо на поет. Все трябва то да страда, за да се роди куплет. Повярвай ми, не знам по-свидна и по-добра поетеса от теб в блога. Така те обикнах веднага като те прочетох за първи път. Тъгата ти ме трогваше и натъжаваше, разпознала себе си в нея. И прописах даже стихове за тебе, аз дето хабер си нямам от това, но исках да съм с тебе, да споделям болката и радостта.
Щом имаш нужда от почивка, отдъхни си и след ден-два като се наспиш другояче ще си мислиш за блога и за болестта.
Обичай света, но и себе си като частичка от него! Заслужаваш щастие! Късмет ти желая да го постигнеш и да му се радваш в добро здраве!
Обичам стиховете ти и ще ми е тъжно без теб тук! Моля те, Калина, помисли и си дай време! Успех!
Тогава помниш ли? Написах ти, че съм си простила...
ВНИКВАНЕ
Всеки има свои страхове,
непонятни, или пък понятни.
Що от туй, че те са му понятни,
щом от тях не може да се отърве?
Страховете някога предпазват...
Страховете често и наказват...
Те са като някакъв недъг-
радиус на земния ни кръг.
Даже и в безгрижния ни смях
се прокрадва този ловък страх!
Даже в тържеството, в радостта,
пак ще скърца някаква врата.
Лесовъдът тръпне щом сади-
коренчето да не навреди.
Шибат майчините страхове
връз сърцето като силни ветрове
за детето... За детето!
Свои близки има си моряка,
има и пилота...
Не е лесно да се чака,
да минава в страхове живота.
Плаши се селякът от гърма
не за себе си, а за житата.
Плаши се овчарят за стадата,
гълъбът се плаши от шума...
А пък мен ме плаши лекотата.
Лесно ли стихът ми се удава,
значи туй сърце не преживява,
само по-чевръста е ръката.
Значи не живея, не изгарям...
Само нещо казано повтарям.
Лесно ли започвам да живея-
постепенно почнал съм да тлея.
Лесно ли започвам да обичам-
своят свят и себе си отричам.
Има разни страхове човешки:
рискове, съчувствия и грешки.
Има още други страхове,
за които няма стихове.
Радой Ралин
Приятен и слънчев ден от мен!
:)))
21.11.2008 12:12
Питагор
Воля !!!
Обичам тъжната жена:
загадъчна като вселена,
такава тиха, затаена,
такава бавна и смутена,
залутана, непокорена
като вечерна светлина.
Смехът тъй бързо изморява.
Ожесточава ме плачът.
А тъжната жена ми дава
това, което не успяват
ни щастие, ни шумна слава
да ми загатнат и внушат.
Димитър Василев
Потъгувай, почини, прости си и върни се, Калина.
Ние ВСИЧКИ боледуваме и си прощаваме, за да оздравеем.
Усмихни се, Ина...добре де, тъжно се усмихни... и след това
ще дойде щастливата усмивка.
http://www.youtube.com/watch?v=oxcq2m0XwJ8&feature=related
22.11.2008 10:14
Словото е меч двуостър - то първо пронизва нас самите, а после и другите.
В момента ти се заточваш, мила - затова те боли:)
Благодаря ти, Ангел! :)