На себе си го посвещавам...
и благодаря на някого
за подсказаната тема   Всяка нощ има край в циферблат на часовник, стрелките на който показват скъсеното време на буден живот за начало... все по-свит до отвора, през който ще преминат приведени твоите мигове, да поискат пречистване... Имагинерни форми на всичките жени, които няма как да си, защото просто няма място в теб за всички... избираш тези с твое име, а другите, навярно печелившите, оставяш с гръб към себе си  и гледаш техните проекции, като изкачват върхове... Ти също имаш да катериш... но твоят...
той започва от подножие и бавно се изкачва цял живот от теб и често с помощта единствено на сам... Бог дарил всички с разум. Някой смело го ползва, върви. Други пускат балони, не подскачат дори - просто излитат (освободеността от мисъл не тежи... тежи самата мисъл и затова от нея бягат... дори  часовниците на Дали...)  

:)))))))На глупака винаги му е по-лесно,Ина:))))))))
Привет и мисля те тъй често те*и дни!
/*-скапа ми се бутон-блокира:)))))))))/

Благодаря ти, мила!
Няма нужда да ме мислиш! Нали знаеш, че съм силна! Да му мислят слабите, ако не намерят кой да ги подкрепя, тъй ще си отидат зян... в балоните!...
Поздрав! Лека вечер!

А останалите сме компенсирани с шанса да бъдем себе си....

Благодаря за споделеното, Воймир!

в любимата компания
на луната и звездите
на върха и пустинята
на дъждовните капки
нощем по покрива
на широките листа
на вятъра в гората
и намерих те Ина
в очите, които
дават светлина
на деня и гледат
изумени стрелките
на часовника дето
скъсеното време
отчита и брои
минутите до
мига дошъл за
пречистване...

Луната обича да слуша от мен тишина,
звездите разказват в очите ми приказки,
а върхът, приседнал под мен,
ме кара да гледам нагоре за още…
Валят ветрове над пустинята
и лутат се, ваят прашинките,
додето останат сърцата на капките,
които отварят душата на покрива,
по листата рисуват следи за калинки.
Очите са карта на всичко,
което събирал си вътре -
останали образи,
не допуснати допирателни,
съвършенства, разпознали грешки,
проектираните отражения на срещи,
врати между успоредни точки,
заглавия за не написаните още стихове…
Броенето на времето започва сутрин.
Събуждането е началото…