Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2008 14:07 - Сюрреалистично за света... възможно е, ако не мислим
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3007 Коментари: 26 Гласове:
0




С благодарност към
ametist и постинга й за Jacek Yerka... и на всички, които свързват някак себе си с проблемите на екологията...


Очите ни, прекършен скелет от разляла се ръжда, протекла през отвора на комина и свързала прогизналото от тъга изсъхнало небе, през корените на дома в останалите ни представи... Зелените поля са в отражения на пясъци и всяка част от край на живо, побита да даде основа на дърво, е вече само стъпка... Ноев ковчег, останки от планета, намерил пристан в празната чиния на галактика... прозорците са толкова сами без хората отвътре, дори мостовете не свързват вече... Часовниците са хамелеони, изяждат времето, за да си раждат малките... за да тиктака нечие сърце... Останали дървета в рицарски доспехи, размахват бумеранги, вместо клони, за да завръщат спомени... а пътищата, водели към тях, са се изгризали до белота на кости... от алчните за плът на път резци на хищната забрава... Беззъби апарати, погълнали зора, преди да е родила свойто слънце настръхнало броят останалите коловози и взират се помежду тях за нова плячка... В небесните градини на Едем, живеят само призраци, загубени без чувствата си в лабиринтите безкрили лебеди... Миражи на дворци синеят върху пясъка на раковини... стените им се пазят от пълзящи перли, така и не запомнили света на майките... Съдбата произвежда своите сезони, като оставя път, по който да минава по-напред... а сините мечти узряват с времето до образи на облаци от есенни листа и мислите на ябълки... Върху застиналите шепи на скала, замислени през пушек от корони на дървета,  стотина къщи свършват в плодовете на балонена утайка... Калейдоскоп от детство на земя, рисува в миналото, в своето око на време, триизмерно... без право на четвърто измерение – завръщане... Самотен ствол на гъба, от слънчев взрив поникнала, позира на замислените в бъдещето облаци... Орачът на планетата изяжда почвата, засява с изгорели газове небето... пред него бялата бразда на пътя се вие в нишката на паяжина... гората е последната му нива... сама земята иска да се свие в себе си... Безименен художник е оставил свой портрет – лице на град с безброй щастливи цветни мигове, излитнали с прозрачните иглички на глухарчета да видят синята стена небе... Сърцето ми кърви, опасано с бодлива тел, там някъде във твърдата си капсула на семенце, в очакване да срещне благодатна почва... Термити са прояли и основата на този дом, където е кипял живот, но толкова успехи с безразсъдство са пълзели по стените му... останала е само светлата врата към мисъл за опазване... Ще разрушим ли и мостовете на мислите си?!




Тагове:   мислим,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vselena - . . . едва ли щом има хора като теб с ...
10.11.2008 15:59
...едва ли щом има хора като теб с финна проницателна мисъл и силна сензитивност...
цитирай
2. inamay - vselena
10.11.2008 16:36
Едва ли е достатъчно... системата не чува мисли и не се влияе от такава сензитивност... Тя мачка... даже заглушава звуците от плясъка на камъче, защото пада в нейно блато... избира "нежни" тапи за уши, през "творчество" на всякакви наивници, за да ни устрои забава да забравим собствените мисли....
Благодаря ти, vselena!...
цитирай
3. vmir - Привет, Ина!
10.11.2008 18:06
Вземам отношение като професионално замесен с екологията, затова предварително моля за снизжождение заради професионалните щампи, чрез които ще ти отговоря. Опазването е не само мисъл, а въпрос на оцеляване или необходимост. Една сериозна необходимост изисква сериозна готовност за удовлетворяването й, включително и това, от което изглежда се опасяваш – изгаряне на мостовете. Да, понякога, макар и изключително рядко, се налага и изгаряне на мостовете към определени мисли. Споменавам го не, за да се заяждам или да демонстрирам нещо си, а защото в определена степен именно това е начина да се намери спасителния за ситуацията път. Защото всички знаят утъпканите пътища и ходят по тях. Това ми напомня огговора на Айнщайн как се правят откритията. Отговоря му бил: “Всички знаят, че нещо е невъзможно. Когато се намери един невежа, който не знае това, тогава той прави откритието”.
Като оставим настрана тази забележка към една несъществена част от постинга ти, поздравявам те за останалите му части, които намирам за толкова добри, че започвам да се опасявам за моята професионална непредубеденост …
цитирай
4. inamay - vmir - Привет и от мен към теб, Воймир!
10.11.2008 18:56
Знаеш ли, приятелю, благодаря ти точно за професионализма! Има място при сюрреализма... Разбирам за какво говориш. Дори споделям твоето загатване за утъпканите пътища... Аз не обичам тях, а може би дори обичам повече по-дългите, известни само на някое бездомно куче пътечки.
Днес писах, като следвах вътрешни асоциации с видени в момента картини, това, което в мен се проектира след „прочита” на очите. Едва накрая осъзнах, че цялото е с мисълта за екология. И друг път съм си мислила и съм описвала тези свои мисли, свързани с темата за екологията в постинги. Може да са били под формата на стихове или приказки, но са били. И ми е мъчно, че се водим за интелигентни хора, а малко мислим за дома си... Пращаме го все подир онази мисъл... „След мен и потоп”. Може би ако срещаме по-често думичката екология, по ще ни боли и за дома ни, общия. Възможно е повече да се доближим чрез сюрреализма до откритието, тъй необходимо за развитието...
Оставам с уважение към твоя професионализъм! Това е моята човешка позиция към теб... Приятелската - другаде... Вече е вечер! Време за обещаните фантазии!
:))))))))))))))))))))))))))

цитирай
5. anlov - Ужасяващо прекрасна картина!
10.11.2008 22:18
Нещо като "Герника", нарисувана с думи.
цитирай
6. inamay - anlov
10.11.2008 22:54
Всяка епоха има своя "Герника"... Не бива да ни се явява никога на живо, Ангел! А може би?! Не знам... май не бих искала...
цитирай
7. iliada - Ина!
11.11.2008 07:48
Пак е х. провокирана твоята фантазия!Пак си отразила чувствата които те вълнуват в момента многопластово и изключително колоритно.Размесвала си емоции и слова и се е получила "УЖАСЯВАЩО ПРЕКРАСНА КАРТИНА"както се е изразил anlov.
Поздравления!
цитирай
8. inamay - iliada - Здравей, приятелче!
11.11.2008 08:27
Обаждам се, за да ти кажа колко много, много... ти благодаря!:))) И те обичам, разбира се!
А аз все така се опитвам да предавам и то само това, което виждам, мила! Понякога е прекрасно, понякога е ужасяващо и затова така се получават и картините:)))
Поздрав с пожелание за хубав ден! Виж пак какво е слънцерадостно навън! :)))
цитирай
9. anlov - И аз не бих искал, но...
11.11.2008 08:49
За жалост, творци като теб, надарени с тънка чувствителност и почти свръхестествено въображение, понякога получават предупредителни пророчески послания от още несъстоялото се бъдеще. Като случая с "Титаник" (не зная дали си чувала, но неговата история е описана почти едно към едно години по-рано в някакъв научно-фантастичен роман). Обаче хората не искат и да чуят за неща, които ще накърнят по един или по друг начин техните егоистични интереси. И ето ти ги "Герниките"...
цитирай
10. vmir - Ако ще има глави да патят, няма да е лошо
11.11.2008 10:43
да си посрещнем бедите спокойно. Най-много да погинем, но ако се подготвим, няма да станем жертви поне на паника, която е по-опасна от самите бедствия. Разправят за оркестъра на “Титаник”, че музикантите изпълнявали рагтайм докато водата не погълнала инструментите им. Ето това се казва стил и класа! Да ти е драго да умреш по този величествен и незабравим начин! Какъв бил смисълът да те помнят ли? Че малко ли е да го знаеш докато си жив? Е, за някой може да е по-важно да се натъпче с кюфтета...
цитирай
11. monna - ..сама земята иска да се свие..
11.11.2008 10:52
в себе си...! Много фино!
Поздрав!
цитирай
12. inamay - anlov
11.11.2008 12:22
Ангел, мисля, че е време по-силно да викаме и по-често... Все ще се случи момент, когато слухът ще бъде сам, без тапите или слушалките с онази музика, която иска той да чува само... "галещата" егото...
цитирай
13. inamay - vmir
11.11.2008 12:36
Мисля, че е "Време за паника" - разказ на marcusjunius... Много болен е света, Воймир, не зная как би могъл да се спасява. Като в кораб сме, както казва Марк, седим из тъмното и не палим и фенерите от страх да не видим кой е до нас, да не би лицето му да се покаже не каквото на нас допада, възможно е да предизвика гняв или некомфортност от това, че не е красиво... никой не се блъска, никой не иска да му стане светло, никой не иска да се спасява... сякаш чакаме края, за да сложим край на мъките си от живеене... няма паника от мисълта за потъване... пълно безразличие... И още... при паника загивали повече хора, отколкото от самия акт... Искам да има паника, Воймир, поне това би означавало, че има още живи хора...
цитирай
14. vmir - Ина, склонен съм да приема, че света е мнго болен,
11.11.2008 14:12
но не и да го приема като девиз на живота си. Та ние нямаме и най-простата класификация на възможните му болести! И няма как да я имаме, защото светът ни е един. Ако познавахме например, 100 свята, щяхме да видим колко от тях са болни колкото нашия и да сме в състоятие да преценим тежестта на заболяването си спрямо останалите.
цитирай
15. inamay - monna
11.11.2008 15:51
Не може такава чувствителна система, каквато е нашата планета, да не усеща в силна болка ударите на жестоката експлоатация, която й провеждаме в недрата, в горите, във въздуха, водите... Когато някой ни удари с юмрук, нали се свиваме навътре към удареното ни, като да искаме да се запазим с позата, в която ни е пазила в утробата си майката...
Благодаря ти, monna!
Поздрав!
цитирай
16. inamay - vmir
11.11.2008 15:55
Ако „медицината”, в този случай едва прохождаше, може би би й трябвало да познава повече светове с болести, за да развие способността да ги лекува, като има възможност за преценка от натрупан опит и систематизиране на наученото. Но всички сме наясно какви са заболяванията на нашия, защото те са нашите... подлост, двуличие, мимикрия, дребнавост, алчност, агресия, жестокост... предават се на цели общности и оттам огромни огнища със „зарази” тлеят навсякъде... И даже няма кой да ги класифицира по важност, за да започне ”лечение”... И знаеш ли защо? Защото и тук, като навсякъде и във всичко, не може да се стигне до консенсус за първенство на важност... Зная, че е много сложно, но трябва непрекъснато да се опитва. И не мисля, че повтарянето на това, води до установяването му като девиз... Ама откъде го измисли това с девиза, мой Командир Воймир?! Аз тъй не обичам тази дума да стои под мисъл...
цитирай
17. vmir - Да, права си, Ина,
11.11.2008 17:04
но това още един път доказва нуждата от количествени оценки, за да покажат кое е по-важно ...
цитирай
18. inamay - vmir
11.11.2008 17:24
Ами да, като например, колко още връхче нищожност, прекомерна баналност, глътка блудкавост, крачка педантизъм, капка формализъм, кубче от ограниченост, кръг затвореност, шепа еснафщина, ивица тесногръдство, заядлива придирчивост, прекомерна взискателност, гардероб суетливост, тон нервност, а всъщност едната дребнавост ще ни трябва за глътката важност...
Воймир, приятелю, прав си! :)
цитирай
19. vmir - Да, Важността е от особена важност ...
11.11.2008 17:35
:)))
цитирай
20. inamay - vmir
11.11.2008 17:41
Първостепенна бих казала...
Значи приближихме се до първа точка от класификацията на възможните болести. Записвам:
1. Важност...

:)))*

цитирай
21. vmir - Точно така!
11.11.2008 18:01
Само дето ми прилича на дървено дърво, желязно желязо, водниста вода, течна течност и прочие...
:)))*
цитирай
22. inamay - vmir
11.11.2008 18:09
Защо така вървиш по тази плоскост? Та нима при едно заболяване първостепенното не е да се подходи към него с важност? Ако всеки осъзнае, че всяко заболяване носи риск, ще слага в списъка си за преодоляване, че именно това е важното... да знае, че е заболяване, да търси помощта на специалист, да преодолява, като спазва предписанията... законите... не мислиш ли, мой Командир?!
:)))*
цитирай
23. vmir - Да, Ина,
11.11.2008 19:14
несъмнено това е така. Но има една важна хипотеза за обяснението му. Тя е, че най-важното не винаги е незнанието. Има много ситуации, в които човек не може да се откъсне от навика или инерцията, и невинаги безволието е причината. Просто стечението на обстоятелствата често ни хваща в невидим капан, наблюдаваме с ужас случващото се, но не можем да помръднем, за да променим ситуацията ... При този вид резигнация никакви аргументи и мотиви не действат...
цитирай
24. inamay - vmir
12.11.2008 00:15
Знаеш ли, приятелю, хареса ми как отговаря дядо Вазов… Годините са близки… има-няма, както се казва, век оттогаз… резигнация… (Признавам си, че не бях го чела... Но случайността е толкова велика!)


Резигнация

Не съм от ония, що кълнат живота
и виждат му само опакия лик,
които се дърлят от свойта голгота
и пълнят въздуха със плачевен вик;

които му пишат присъди ужасни
и дават му най-чер, най-траурен шар;
не съм в легиона на тия нещастни,
макар че се гъна под техний товар.

Аз съм нещастен – има пък благатки,
ако аз повехнах, други пък цъфтят,
за мен са горчиви – а за тях са сладки
същите плодове, що дава светът.

Има за кого йощ да грей месец ясни,
гората да шушне, славеят да пей,
нощта да запазва сънища прекрасни,
любовта омайна радости да лей.

Любовта омайна! Тя едната стига
да изкупи всички на света беди!
Тя из ада жертви до рая ги дига
и господ вложи я в всичките гърди.

Защо да проклинам? Бивал съм и ази
честит и любил съм живота кат дар,
и весело плувах в светли му талази,
и в чашата пих му сладкия нектaр.

Сега в душа хлад е... Сърцето горчиво
спомня и въздиша. Есента наста...
Но няма да фърля око завистливо
на онез, що жънат радости в света.

И не се оплаквам люто от живота,
и пих покорно горкий му пелин,
и кал да му фърля нямам аз охота,
макар че и ази на века съм син.

Иван Вазов, В чужбина 1888-1889
цитирай
25. vmir - Дядо Вазов е велик!!!
12.11.2008 13:33

цитирай
26. inamay - vmir - Нали!!!
12.11.2008 14:41
................
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1094017
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031