И този ден ще сложи отпечатък, ще изгравира името си върху мен. Едва започна, а дълбае мисълта, най-тънкото длето на моето съмнение използва... Отдадох се на тази нощ, а не на него. Сега различност още нося, а той ме иска като другите, покорна, преклонена, своя. По устните ми е прочел кой беше... ще ме жигоса да си нося белега от тази страст, която тъй не пожелах да споделя и с него... От огледалото се спусна 
сянката на нова бръчка...

.......и на нещо вече извървяно.
Разлиствам се в днешна новост
за да срещна утрешна заря-
по клоните звънчета на бъдеща песен
от вродените ноти в душата ми:))))))

... по клоните звънчета...
... вродените ми ноти...
Ще се спрат да звънят,
ако нямам и аз
за към някого път,
ще заглъхне звука
в оглушал с тишината
език на камбанен копнеж...

Сълзата замръзна
и изсъхна по бузата бавно...
уморено се плъзна,
откъснала цвят,
късче мое зелено...
Взе ръката ми прах тишина
и от Вчера написа „Тъга”...
Няма как, Днес за всеки е
разделеното Вчера
на двама...

Вчера беше...
толкова хубаво...
замълча,
заваля
и изтече
с твоите думи,
през моите букви...
не искам локви,
а облаци...
и нека е един...

Гонят се в мен
... облаци,
като дни,
като мисли,
топли, вливащи,
преоткриващи,
недоумяващи
защо се свършва
... всичко,
когато няма край,
не съществува край
в желание...

А горе е тихо
и е волно от въздух,
светлина
от очите на ангели...
Как да вляза
през думите
в нечия сянка?
Как да отпия
от тяхната жажда?

Всичкото това
не стига...
има още,
то не достига...
А животът
е толкова кратък,
да успееш...

Извървя се деня
излетя след листата,
Заваля, ето толкова,
между капките
и разпръсна цвета
върху лампите
и чадърите,
светна в стаите,
загледа играта
на рибите
под неона
в аквариумите.
Може би не разбра
само това,
кой е седнал в креслото,
прилича на мен
и защо е със моите дрехи,
с които днес излизах навън?!...

Отново чета замаяно в захлас
и страхопочтително немея,
мили дами пак пред вас.

Всяко Днес
се започва от Вчера
и полека,
към края,
от него началото
е по-близо до Вчера,
все по-малко е Днес...
Силуетът е също,
като Вчера от Днес...
От прозореца капе
от Днес светлина,
по перваза,
да свети на Утре
да влезе,
да измести
за дишане Днес,
остаряло,
издишано Вчера...
Вече е вечер...

О, очите ми започват
да искрят... :)))
от твойте думи
елегантно възхваляващо,
мой Командир!

:)))

Пирува сред дамите на бала и ухажва,
с нож и вилица месце похапва,
Докато вън сражението вече почна.
Войските кой ще поведе в атака,
кой кон за Кралство дава?Това май
не беше гочно тъй, но кой ти гледа?
Нижеме, редиме думи във безреда
и знаем ний, че трябва ни една победа
и знамето ни гордо ще се вей
над царството и кулата на Бармалей.

Стига Ви толкова за днес прекрасни дами.
Сега ще си понагледам фенките,
че днес нещо сушаво е нови няма
и синьо птиче при вас е долетяло
Красавицата от Гренада и тя е тук
очарователна пленителна и млада
а за домакинята какво да кажа
изгравира името си върху мен
сега и мислите ми пак дълбае
ще ме жигоса белега да носа
на тази страст която тя ми даде.

Само минавам да кажа „здравей, inamay”
А ти седиш в креслото неприсъствено...
Не чуваш, не виждаш нито вчера, нито утре
О, не! Покупките ни в чантата още стоят:
Неразопакована обич, не отворен миг...
А скъпо платихме: последния цент на вчера,
Милионите назаем от утре ние взехме
Нетърпеливи обичта и един миг на радост
Тук и сега в този момент да изпитаме...
Няма да те вадя от предпочитаното да не си ти
Аз нямам мното желания и стига ми само
Да знам, че някой ден ще отвориш чантата
Ще те обгърне обич и теб на тебе ще върне.
Намерила се, радост да раздаваш и да пееш...

Всеки ден
може да е бал,
да е война,
смирение,
недостигане връх,
по-малко сън
и повече истина.
Накратко...
следва после...
Всеки иска победа,
за това е дошъл
в този свят,
богат на битки
и беден на души,
с рицарски доспехи...

А ти да си гледаш фенките...
Тук може да е крепост
за превземане, но...
всяка има кула
и... затвор... :)))
Забравил си отде излезе...
Надничаш, гледам,
къмто рамото
на Командир...
Искаш на бал?
Само срещу експедиция...
ако не някъде из космоса,
то около Рилски езера поне...
да вържеш точки за покана, де... :)))

Здравей, compassion...
Обичта, дето с толкова радост
избрахме за чантата
е ефирна, чупливо прозрачна,
просто дреха с душа...
Трябва да свикна,
иначе как толкова скъпа,
обична дреха на мен ще отива,
когато я сложа тази вечер,
удари ли онзи час,
на желаната радост
за песен и обичност...

събличай сивата роба
снажна снага покрила
на тебе дреха с душа
прозрачно чуплива
единствено ще отива.
Какво чакаш? Върви!
Добрата Фея ме прати
приказката тя променила
вест нося аз от принца
да го търсиш и познаеш
сред слугите в двореца
бързай удари онзи час
в очите гледай, мила
любовта те чака там, но
да я разпознаеш трябва.

тук стените крепостни здрави са,
затова победа леко не постига се,
а защитничките смели амазонки са.

http://vmir06.hit.bg/03.jpg

Разказвач съм…
и малко Пепеляшка,
защото нямам
онова усещане
за право,
а чакам все
да дойде оня час,
мен да познае някой…
А толкова пъти
съм репетирала
за ролята на Пепеляшка…
Съдба е да си толкова
приличащ на героя си…
Усещане за принадлежност
Трябва… и да умееш
да сътвориш поне каляска
от една обикновена тиква…

се оттеглям ...

Остават три минути, Командир!
Започвам броенето... Възможна среща в отвъдното...
в онзи свят където всичко е възможно!!!
Лека нощ! :)))

отново и отново се отбивам в блога ти .Препрочитам написаното, слушайки любимата си певици .... http://www.youtube.com/watch?v=raUCrui1VnI&feature=related .
Ще заспя със стихотворението и песента.
Лека нощ !

:)))

Петинка, кога ще те настигна?!
Лека нощ... сега!
Благодаря ти за усещането!!!

:)))

Отговарям ти, Воймир, защото Краско скоро няма да се появи... Той се е предал на фенките, а в главата му - крепостни стени... Тъй не върви... А ти имаш поглед... Виждаш! :)))
Ха, добро утро някой каза ли ти?! :)))
И хубав ден! За всички!!!

На вратата съм и ти пожелавам хубав ден преди да затворя!

:)))

http://www.youtube.com/watch?v=jxJtOuieo0c&feature=related

Много красота ти пожелавам!

:)))