До стъпките ти съм

под пейката,

където сядам да се моля

да не приемам

смисъла на друг,

защото е от свят

в очите на отреклите се,

а аз изпитвам чувства,

определила най-случайно

с раждането ми съдбата,

да съм с обречените

да напяват в собствената си

душа, амвон на църква,

за носения в самота

с крилете на нощта,

изтръгнат, вкочанен,

изплакан ден...

Ти няма да ме видиш там...

аз съм ти сянка.

Не знам защо, но друго заглавие ми се струва по-подходящо, например: "Самоотричане".
Дано да греша!

Като пристъпи някой прага
и стъпките си спре
да събере в слуха
сърцето как ритмично пее,
да чуе своята молитва...
тя, сянката,
която му е отредена,
по-друга ли ще е от него?
Не, нали?
А аз съм сянката му...

:)))

:)))

През сноп лъчи, с които някъде се влиза
очите, в плахото на тъмното, пилеят образа,
разсеяната светлина прибира сянката,
от дъното, където сяда пода,
върви в посоката на светлината,
привършва в мисълта... "Сам............а"

Ако и това ми разгадаеш,
не стих, а песен ще ти посветя!

:)))

САМООТВЕРЖЕНОСТТА!

Уф, май по-добре да съм сгрешил и този път!

:)))

продължава в свята мисъл
сама не вижда хиляди ръце
намират я блестяща в песента
и хиляди мечти обещават сбъдване

Прозорец е обгърнал цвят
от нарисувани икони,
надникнали
в опушения свят навън,
зад спрелите сезони
на зографа,
встрани от подписа му
"Аз съм"...
Аз съм...
онази дързост,
куражът да съм сянка...
все синоними на
САМООТВЕРЖЕНОСТТА.

Благодаря ти! Поздрав! :)

Овързана,
с всяко
движение
примката
стяга
на връзката
възела...
Къде са ръцете ти,
твоите топли ръце,
в които изпях
песента си
за лебеда
и видях свойто
кратко,
мечтано,
от хиляди само едно,
ала сбъдване?

не с ръце се примка развързва
когато песен на лебед родила
за малко поспира объркано
душата с възел цветя да обвърже
вместо да пръсне ги сред хората
и радостно с тях пак да запее

http://www.youtube.com/watch?v=H6ONxy2jAdk&feature=related

„Готова съм
отново за любов”...
сред разпятия,
носили белези
от предишни,
се оглеждам,
отвсякъде
и излъчвам,
обичайки
какво да се питам,
когато от кръста
си вземам
за раните гвоздеи.
Обичта си
в послание пиша
на хартия от вятър,
после сгъвам остатъка
и за гвоздей посягам,
за първия,
да държи на сърцето
окото отворено
да не спре да тупти
щом се свърши
мига на разпятие.

щом орисница в съня ти дойде,
за щастие ще затрепти отново
когато то е за любов готово
http://zazz.bg/play:95ab030a
Покъртително пишеш и
камък ще разплачеш, inamay.
Обичам те! Не страдай, мила...
и не чакай: продължавай да пееш
и да обичаш, да летиш и да се взираш
в очи усмихнати за тебе inamay...

http://www.youtube.com/watch?v=e4BG5ZeM__g&feature=related

Чудесни сте ...

Хубава приказка,
смислена,
от орисница писана.
Колко много очаквана...
Непозналите щастие питат...
Колко път,
намотан по обувките има,
колко ходене в търсене?
Колко сребърен прах
из косите
от напразния вятър?
Колко ледени бучки
из сърцата са гостенки?...
Благодаря ти, Руми!
Някой трябва да продължи
да разказва приказки...
Разказвачът не плаче, нали?
А обича и той
и през книгата гледа,
като своя герой,
за отсрещни очи...

С много обич, Калина.

Синя утрин е тръгнала,
подир бързей в река...
в своя глас ще изпита
колко много тъга
е понесла,
като крайни писма
за очаквана вест
на крайречните камъни,
ласка чакана
от ръката на повей,
прошепнал веднъж...
„Ще те намеря”...
И оттогава,
всеки ден... тъй...
денят все тръгва,
а реката носи...
във въздуха живее
шепота на чакане...

Как бих искала да ти покажа...
най-после какво е усмивка...
след този ден с терапия от стихове.

Благодаря за "Чудесните" от половинката му, която е моята!

:)))

http://www.youtube.com/watch?v=yjHAlmu6CrQ&feature=related

Сега и ще кажа като Феичка... да бих могла да ти го върна този поздрав лично... като ти изпея тази песен, за да ти благодаря!

Ти откога си вълшебник? Или познанството с Фея предава способности... :))) Аааа, да не би тайничко да разполагаш и с технология за производството на вълшебни пръчици или поне за превръщането на брезови клонки в такива?!

Обратното - губя и обичайните такива ... Тогава се заслушвам:

http://www.youtube.com/watch?v=C3_XJf1TAzU

Тук няма да ти отговаря...
Всъщност ще ти разкажа приказка...

Минути прелитат... като птици,
около кулата, на денонощния часовник...
Валсуват му минутите
и се разлитат предизвищкващо...
Задвижват механизмите с желание
и всеки миг е гонг на радост.
Къде съм аз, къде си ти...
това е без значение,
когато мислите препускат с ритъма,
успял да се всели в часовника.
Луната е махало, знаеш ли?
Прикрива се зад тъмната страна,
когато разучава спомен-валс...
от срещата на непонятности...
Китарата звъни за полунощ...
от приказките се пренася онзи звън
на най-отмерено дванадесет...
Обувката на Пепеляшка...
аз съм, но имам номер по-голям
от европейски дамски...
Жалко или тъкмо е за мен?!
Това, което е?... За мен?!
Не може да Е... защото е вълшебство...
Историята, но е без маски...
Вратите две са...
а ще открием ли коя е нашата?!...
Онази, вярната...
която е тъй обичайната...

като знам че тебе те има,
не питам звездите къде си.
Бликат сълзите ти в мойте очи,
не моля аз никой за помощ.
Усмихвам се с твоите устни,
радост изпращам ти Ина
и ти ми отвръщаш, Калина

Нали ти казах, мила, това е приказка...
Под музиката стичат се мечти
и те са хиляди... е, без една,
която може би вълшебник някой
е изпълнил вече... но само може би...
защото няма връзката,
откъм звездите, наобратно...
Една усмивка там стои...
Боже мой, аз... усмихвам се,
а цял ден плача... странност...
не се учудвай още,
това е приказка и
всяка прилика с действителност
е задължителна...
Особено усмивката...
Кралица Беатрикс, Холандска,
нали си виждала...
помахва изпод шапката...
Най в лято и най в зима
си приличаме...
особено по шапките...
Хайде да чуем пак това
http://www.youtube.com/watch?v=TY4Zl8TeP8g&feature=related
А сега и "Лека нощ!", compassion, Руми...
Толкова малко остава до утре... само танцът на приказка...