Безумна съм,
от впилите се нокти страст,
в кристалите от моя дъх,
в приседналия от примала поглед
върху отворените твои длани,
подшушнали в мъха на бузата
за прасковения, нектарен аромат,
от който ще отпият устните,
щом съберат ухание...
от приказките за живот
в извънматериален свят
за спряло време,
по краищата на телата
до докосване...
Вълните дишане се следват в такт,
танцуват върху устните целувки...
откриват себе си по теб,

докато палиш мен от твоите...

Дъждът от страст преля

и спря до онзи праг...

Дали е грях или е дарът свише?
Повтаря ли се някога това,
щом свърши?...

Не, не с въпроси, не...

Ей там, отвън е... слуша.

Дали да й се доверим отново

като залутаме душите си

да търсят нова среща с нея?!

:)))

Ти друга работа нямаш ли си вече, Командир?
Дай малко път... та ако още някой получи усещане, да не го е страх да мине оттук! :))))))))))))))))))))))

респектиращ!!!!
(Широк съм, но не по-широк от трикрилен гардероб)
:)))

Като ти гледам снимката от ник-а, широк си, да... заедно със снаряжението - поне три мои педи... А то самото ми прилича да е "респектиращото"... ;)))

Да знаеш в момента с какво снаряжение разполагам ...
:)))

Ще трябва ли да искаш разрешение от админите на блога за по-голям "прозорец"... та да се побираш в мястото за снимката на ник-а ;))) ???

разкош!

Прегръщам те!