...Дочух го в твоите слова...
Мелодия на есента любима...
Събрах разпиляните частички-спомени домино и...се усмихнах на дъжда!...:)
Дъждовна прегръдка, Инка:)

Домъчняло ми беше за теб, Ася!
Но сега, по дъждовните капки-слова,
заискриха усмивките, твоите
и над мене изписаха в лилаво,
първи цвят от дъга...
От листата, нападали днес,
ще зашия и другите,
цветове...
Чудно чудене после ще има -
как такава дъга, от листа...
Ей такава е, наша,
направете си своя
на прозореца, вашия
и отвътре посрещнете дъжда,
който утре при вас ще почука
да го стоплите с тези спомени
от листата в дъгата!
-----------
А аз ти подарявам тази, anastasiia! :)))

Казват, че плаче,
казвам, че напоява
Казват, че е студен
казвам, че освежава
казват, че е тъжен
казвам, че си няма равен
по събиране на двама
под чадъри и стрехи на сухо
или мокри ги до кости
за да съблекат душите си
(отново неповторима красота си сътворила, inamay)

Обичам дъжда...и аз го обичам,
когато плача, той ме гали,
когато ми е студено, той ме целува,
когато нощта ми е дълго сама,
той ми шепне дъждовни слова,
когато е тъжно в душата ми,
той щастливо пролазва в косата ми...
Обичам дъжда... още някой така,
като мен, си припява рефрен
и чадърите стават тогава - два...