Отдавна нищо не е същото, откакто се прокрадна сън под пелената на завесата.
От камъните времето изтече, дърветата се изпариха, а цветовете се изчистиха до нямащо от сън на буден - едно изсъхнало дърво за черен, с връвчица минало, върху която се люлее плетената кошница изстинала луна... И хлъзгавите камъчета мисъл, наоколо за бряг, с водата от изтекло време - те за бял...
Кристали сън са изрисували листенца цвят от рози, алени, в очите, тюркоазени, по спомените на една жена… и себе си – за огледало, което се предава от ръка - позналата го вече мисъл, в ръката на неотразената.
Зад ъгъла на всеки чака друго - лице, което ще се слее с огледалото и парещи лъчи от вятър – да разповиват огледалото за още образи, които да излизат след, и да държат в ръцете си познанието, отвъд онази непозната тъмнина, върху която се простира мост от хиляди въздишки тишина, с отекващите стъпки светло. Добър ден!

Ти не забравяш да ме поздравиш с деня.
И този ден ще е щастлив и като песен
и ще се радвам на приятелите и света,
защото с тях и с Теб - живота ми е лесен.

Аз не съм нито ценител нито познавач, но много ми напомни Шекспир... може би по ритмиката... и дълбочината.
Поздрави
на деня ти :-)

А днес е специален ден,
защото моята душа
устройва празник -
реверанс към мен,
задето толкова години
я търпя такава, тя!
И слънцето е в мен,
и аз съм повече
от светло,
и пожелавам всекиму
да отпразнува
на душата си
един такъв
усмихнат,
благодарен ден!

Охо, simpleman, благодаря ти! Такава чест с това сравнение... Добре, че Шекспир гледа от години с насмешка на такива опити... от лавиците в нашите библиотеки :)))
От своя ден отварям скоба и вмъквам специалния си слънчев поздрав - той е вече твой, simpleman! :-)

добър ден, Инамей!
Всеки благодарен ден е благороден и добър!

И нека тази спокойна красота ,с която ни го пожелаваш те носи на крилете си в посока светлото:))))

Благородството от твоето пожелание
прибавя краската добро към
благодарността към теб, най-напред
и към деня, за неговата топла щедрост!

:)))

Страхотно си го описала , кинолента , която да си пускаме всеки ден и да започва така :
Здравей , живот , светъл и добър ...
Здравей , слънчице , заповядай на кафе...
Здравей , мадам , време е да се направиш красива ...
И разни ми ти такива истински , дребни , но стоплящи нещица :)))

EL, от светлостта, с която небето дарява крилете при срещата, лети към тебе гълъб бял, застава до онзи разтворен, меден куфар, разпилял в градинка спомени и в този миг до него пада слънчев лъч... във шадравана се разсипват зрънцата усмивки... а те... те се превръщат в ято гълъби! :)))

Колко много мънички неща правят дните ни да се простират из очите и да прогонват всяка отбила се, неканена тъга! Трябва само поглед върху подходящите, нали така, Виши?! Ти днес си ги видяла... и вече го почувствах, от слънцето на твоите думи! :)))

Отново си невероятна!Всяка твоя история е различна , не се повтаря , всяка твоя песен е песен за първи път изпята за да възпее и най- малкото нещо което ,променя живота , което , го прави по-различен по -красив ,по-желан!
Благодаря ти скъпа!

Светлите мисли пораждат светли чувства.
Светлите чувства пораждат светли дела.
Светлите дела пораждат усмивка и благодарност.
Усмивката и благодарността са заразителни и като ги излъчваш те се предават на другите и където ходиш пръскаш светлина и ставаш по-добра и по-щастлива и хората около тебе го усещат и се влюбват в теб - светлина...ти си обичана, добра и милостива.

Така ли изглежда, приятелче? Радвам се, че мога някак си да допринасям за възприемане на този свят дори от шепата приятели така, както на мен ми се показва... А той е красив, нали и ти го виждаш тъй?! И стъпва в толкова реално малки стъпки, обувчици като за кукли... Във възприятията следват приказки... добро... вълшебство... и сме различни...
Поздрав, мила Илиада! Лека нощ!

Отминалият ден за мен наистина беше щастлив. Дали от светлото в мисли или от многото, преляла светлина на слънце, а със сигурност и от двете. Не знам дали съм се излъчвала чрез нея, дали и хората, които срещах бяха "пили" същото, но имаха усмивки и в очите си.
Слънцето току-що изгря в прозорците отсреща и взе да праща и от отражението светлината си, погъделичка ъгъла си на пречупване и се разтегна до усмивката на моята. Събуди мислите ми и отиде да събужда още в други хора.
Спокойствие, добронамереност, радост дори в очакваното ти пожелавам днес, Руми! И пращам го с разтегнат лъч от слънцето до твоята усмивка! :)

и дори не искат да опитат, но всички, които са опитали терапията с усмивката казват горе долу същото, което ти описа така поетично. Продължавай да се усмихваш, грижи се мислите ти да са винаги позитивни и аз ти гарантирам щастие (от опит).

Аз уважавам опита... знам истината за усмивката, широката, която е отворена и за навън, и за навътре, и много искам да намирам още дълго силата, която да държи отворени очите в състояние на будност за красиво, за добро и за отсрещност в положително... Понякога изглеждам тъжна, но то е от стиха, от това, което съм видяла и предавам. Обичам светлината и тя не проявява никога у мен тъга. Дори нощта, когато завали в прозореца, е тръгнала да търси светло вътре... звездите й са много горе, луната може да е още нова и да се крие... Благодаря ти за общуването, Руми!

Изпълваш ме с радост. Заради теб чак стихове прописах.

Така се радвам, че ти за мен си душата, сродната!
А писането на стихове отваря всяка за съзерцание
и проявява онази забравена малка частичка дете,
която расте, като ползва един вид храна,
нарича се вълшебство и пуска в теб
от соковете на романтиката...