Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.10.2008 07:48 -
Посланието на утрото
Увлечени във времето,
когато се изпълва в синьо,
надиплени листа от есен
се връзваха зад тази нощ
като прострени дрехи.
Зад планината, над която
мълчеше още сянката на лято,
надничаше, отместил поглед
връз темето на билото,
на този ден небето
в похлупак от сиво.
През оголелите му
мигли от дървета
пропукваше едва
скулптурата на времето
в ръка със факела на слънце.
И оживяваха спиралите,
задвижваха в стрелките
механизмите
по сламката на нашия живот,
покълнала в земята,
преминала през празното,
което населяваме
и спряла да подиша горе,
по-високо,
в разпънатия мях от облаци…
Разказах своя сън.
Навън прилича да е същото.
Събличам топлата невяра
и си обличам вярата,
с която ще държа по-здраво
сламката и днес…
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол