Като се нарисувам в твоя цвят
ще станат ли очите ти по-искрени?
Разрошената сянка на дърво
ще може ли да спира мигове?
А между двата тротоара
кой повече използва пътя
и есенната шума,
тя дали ще разреши
за него спора -
кой ще й е предпочитания?...
Под шипковия храст
от рокличка на цвят листенце
е скъсало в бодли душата си
и мълчаливо е подпряло тяло
до стръкчето трева
да се запази право…
Редицата от мравки
бавно следва
пътеката, утъпкана от сутринта,
прибутвайки пред себе си
трофеите си семенца…
Несигурност люлее
паяче из въздуха,
а то от него си изплита пътя…
Кое за камъчето
може да е важно –
страната към небето
или обратната страна в калта?...
Едно краче,
под шапка на глухарче,
умислено брои отлитащото,
вьв свои спомени…
Коминът на затворената къща
напуска мисълта й с дим…
Следите, дето е оставил цирка,
изсъхват в лепкавата кал,
като мозайка върху булеварда…
Под стълбите на къща
едно врабче
опитва с гладен поглед
дали ще е трохичката,
подхвърлена на гълъб, вкусна...
Алеята в градинката
разхожда из количките деца,
унесени в съня
с усмивките на майките…
Шумът на автобусите
отнася за пореден курс
различните, забързани за някъде
лица на хора...
Вятър прозрачно невидимо
сън преповива,
с пръстите в пръстени
дните навързва
и през стрелките на ножици
листите дъбови
в своя дъх прекроява,
очертава полите за есен
и пришива пронизващо
по бордюра й кестени.
Шарен шал е изплела нощта
да намята със него
уморената стара върба.
Листата се прибират
край дърветата за зима.
Дали е лесно
да заспиват пъпките?

 

на пъпките, дървото, мравките, врабчетата, дори на дима и вятъра,...НО всеки си носи кръста!
И в това е смисъла и чара на Живота!
Така е,...откакто свят светува!

Хубаво.

слушай музиката в теб...това са верните акорди.

Когато всякоя пъпка заспива,
си мисли отново за пролет,
а не какво през зимата
ще се наложи да сънува...
Дърветата заспиват прави,
за да запазят територията си...
А мравките са поверили
съществуването си
на своите запаси...
Врабчетата са сиромаси...
Димът за днес не ще
да спори с вятъра
коя е по-добра от мислите:
от борови шишарки
или от съчките на стара круша?!
И аз се питам, ама знам...
от сянката на кръста...

Марк, благодаря ти! А писателите пак не го харесаха... думи, думи, казват, ама като са много няма време кой да ги чете... и ще ги режем... като мълчим, ще казваме каквото искаме...
Поздрав!

Настроена ми е душата къмто стари ладове, compassion, та затова не може да възпроизвежда верните акордите, дето днес навсякъде звучат... Виждаш ли, отвътре моя глас едно изпява, а пък ухото чува други гласове и в мен настава вавилонско разногласие...

Не питат кой победи
не се раздават награди
не слагат лавров венец.
Тишина една настъпва
и странно оглеждат се
опустошение дано да няма...
Взирам се с покана няма
ела, има място за двама:
http://www.youtube.com/watch?v=55-OtwnL5Q8&feature=related

Няма победи,
има победени
от живота
в битката,
която някой
е нарекъл обич.
И победеният
остава сам
и в плен
на победителя-
живот,
наказал него
да възпява
битката за обичта
на другите...

Тук казват - "Не е желателно"
Ти там си - аз съм тук, но живота
върви си и тук и там, повярвай
забранено е да се обвинява той
не е желателно да се търсят вини
когато живота просто се случва
в битки забранено е да се влиза
не е желателно враг да си търсим
когато обич не стига и тук и там
забранено е да се убива надеждата
не е желателно да се връзва мечтата.
Мила inamay, с мечти и надежди
нови врати отвори за нови светове
където желателно е да си щастлива!

Добре... случва се
в този живот да си сам...
„битки” само в себе си водиш,
но враг не познаваш.
Няма обич... е,
до тебе не стига,
днес,
ще очакваш отново
непразната мрежа надежда
и утре...
Толкова много мечти...
а зъврзвах ги,
пусках балони със тях,
а едва днес разбрах,
че мечтите летят,
но с крилете си...
моите... :)))