Недей полага мисълта си като вало
Върху щастливата си кожа, мила
Недей оставя лицето си в огледало
Напразно очакване си там стаила.
Обърни се само, крачка направи
Ръце ми тръпнещи без да питат
На устните ти ласка подаряват
по раменете ти разнасят жажда
и на гърдите ти сладост те отпили
не спират докато жар не запламти
в огън две души да стенат в едно

Не виждам себе си,
когато си оглеждам образа
дори и с думи.
Но зная, че съм там
и че съм аз.
Толкова е лесно
да подканяш някого,
но толкова ти е само
от нямане на никого,
когато се обърнеш
и потърсиш точката
на виждане за твоя поглед,
някое лице, което гледа теб...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Благодаря ти, EL! :)))))

Много топло, чувствено и естествено. Поздрави!

Не искам повече да съм като вода застояла.
Обичам пръските на ручея, каза моята душа.
А аз мислех, че я познавам, зяпнах онемяла.
Коя ли стихнала струна дълбоко в мен затрептя?

Мечтая те, сънувам те, жадувам те, ела!
Направи ме извор, ручей, просто река
спомних си: не искам да съм вода застояла;
обичам пръските на ручея. Има ли те?

Обичай ме и аз ще стана жива вода да ме пиеш
ще стана брод в безпътието, светлина в мрака
Ще стана плаха кошута, а ти ловецо цели се: гръм
благослови ме с любов…станах пръска на ручей.

Ина, радвам се, че си го почувствала! И е така...
Лека вечер! Поздрави! :)

искам да не мръзна в зимни поля
вятър там гони откършени клони
преди зимата моля да дойдеш
Искам да бъда аз твоята есен...

http://www.youtube.com/watch?v=dfb0FemBADE&feature=related

Сега ела, а после пак… и пак,
като избликващите в ручея,
разтърсващи му миговете тласъци,
с които той изпитва живоста
да е движение, да дава…
Това съм аз… Кого ли викам?
Себе си? Миражни сенки?
Или дъгата, гдето е застанала
сред пръските ми ручееви,
миг отражение, пречупване
на цветно виждане
от подходящо място,
два материала –
молекулите вода
и тези, от които
жив е въздуха,
но през една любов,
която в случая е слънце…
Благослови ме с любов…
за да стана пръски от ручея…

Есен съм. Обичам я и знам - не само ми подхожда, затова съм. Някой се опитваше да ми доказва, че съм пропуснала в живота пролетта, която винаги заражда любовта. Добре, така е. Когато някое от сетивата няма своята роля, поради непълноценност или липса, другите се организират и поемат част от неговите функции. Сезоните са част от природата, а ние – част от нея… Е?! Какво ли пречи на зрялата есен, която е видяла как в пролетта се ражда любов, как лятото е гледало децата й, през есента да съзерцава колко са красиви плодовете… Нищо… просто трябва някой да й каже, че е хубава и после да й подаде и огледало… Зимата е топла в споделеност…

Я, по-добре да я оставим тази непостоянна и невярна...пеперудка пърхаща от цвят на цвят...

http://www.youtube.com/watch?v=wLCyb2eM6ro&feature=related

Ти наистина ми приличаш на есен и с тези тъжни стихове съвсем си стана есен: нежно слънчева, умерено топла, красива и щедра. Остани си такава...но не бъди тъжна. Знаеш ли колко мъка има по този свят, inamay... Самотата не е най-голямата...а и ти няма да си вечно сама...това е временно състояние, а не характерна черта.

Има, има мъка по този свят. И тя е толкова много, повече отколкото сме в състояние да си представим. И войни се водят, и наши приятели там не знаят ще имат ли утре. И есента за тях е топлина от спомен сред морето на омразата, и самотата е за предпочитане, защото дава тази топлина от спомняне... А аз... аз ще съм си есен и сред зимата... тогава есента е топлината от спомняне, нали?!...
Цветен шал от листа нареди пред очите си, compassion, да прикриеш студа, дето иде от сивото! Хубав ден ти желая! :)

това за шала, но за плахите, нежни души...аз съм от смелите, родени през зимата...студ и сиво не ги плаши, защото си носят огън и топло отвътре. А ти лъвице, я се стегни и стани да те видят силна в цял ръст... спомени да си мъркат братовчедите котенца... на теб ти трябва само един спомен, за да си спомниш коя си!

Прекрасно... "само един спомен, за да си спомниш коя си"... Благодаря ти, compassion! Толкова много съм... наистина и АЗ... Та нали до днес не съм предала себе си на онази власт, която може да държи подвластни само слабите...