Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2008 17:45 - Написано на хълма, който се нарича Съзерцание
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2386 Коментари: 14 Гласове:
0



На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа... събират се в еднаквостта на своята отдалеченост. А чайките са разпилели свои сенки по брега... И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, като започва от дъната им и търси да се вкопчи в някоя пролука по-нагоре. А бялата пътека на луната вече спи, разляла самотата й по гребените на вълни, разтегнали хармоника от тъжното на песен, в очи на сам, прибрал си тялото до кея. „Здравей любов!”... Очите й говорят в нейната си стая, а тишината на мъглата все повтаря онзи техен спомен: сам, на скалата, както е застинал фара... сама, с чадър от тъмнина, до огнения цвят на пейка, в цял площад такива, спящи като нея, притихнали за още тишина... Стената от фасада някоя, от улица, предлага своите лица, с които да познаеш в този свят и твоето, което ще премине покрай нея с маска, някога  (дано да не е минало, да съм пропуснала аз себе си, докато тук си пиша стихове...), под звуците на саксофон или акордеон, в ръце на сляпа вяра за добро... Дано да няма гара в този град... тъй бързо отминават всички влакове с едно спонтанно, скрито в слух, едва продумано от устни „Сбогом”... Отнасят те от летните „Обичам” на влюбените слънчеви лъчи в лазурната повърхност, под въздишката... А старостта на сам сред толкова сами столове в няма бална зала, разгръща сънища в пътеките на свойта длан и приласкава с другата си босото краче на нежността през фотографиите от един, изпратен да заеме липсващото в дните място на човек, албум... Стената е наклонена и е изместила тавана. Във избелялата ивица нейна връзка с пода, са се събрали в прах самотните й мигове от всичките отсъстващи присъствия. Ключалката е приютила вече квартирант... отшелник паяк... За него този свят е без значение и той е построил в отвора й стена от разтегливата материя на паяжина... А връщането из албума на обратно води все до онзи бряг, с изтръпналия от прозрачността на сливането фар, с пътеката до него от луна, с въздишката на въртележката по детство, със стъпките на отлива в следите на рибар... Сама... в палтото, избеляло в зимите от чакане... Сам... между правите на релсите очакване...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - . . . еднаквостта на своята отдал...
22.10.2008 17:47
...еднаквостта на своята отдалеченост...съвършено!
цитирай
2. inamay - gothic
22.10.2008 18:04
... от тук до там, погледнато и от едната, и от другата страна, е все едно и също... отдалечеността на два предмета е еднаква... като при тази, дето се проявява и при хората...
Благодаря ти!
цитирай
3. anlov - "В началото бе словото..."
22.10.2008 20:41
С очите си ставаш свидетел как думите сътворяват красота, по-истинска, сякаш, и от действителната.

Сърдечни поздрави на ваятелката:)))
цитирай
4. inamay - anlov
22.10.2008 21:27
Няма те, няма те, ама като пък се появиш изричаш ги едни... Къде сега да си намеря място... да се скрия ли под построения от теб пиедестал или да стъпя върху него?! :))) Благодаря ти, Ангел! Поздрав от ръката... която ти преведе думи от душата ми!
цитирай
5. compassion - Мила inamay,
23.10.2008 02:39
Прекрасен стих си сътворила...може би скоро ще ти отговоря както бих искала, а сега съм много изморена и безкрайно тъжна ... минах само да те поздравя...
цитирай
6. tini4 - inamay, не може да пропуснеш себе си...
23.10.2008 05:33
(дано да не е минало,
да съм пропуснала аз себе си,
докато тук си пиша стихове...)
***************************
Твоите осмислени, следващи собствен танц изказани картини и емоции, са живота в стихове... Дават многообразие и напипват ритъма на сърцето...
Докато тук пишеш, можеш да бъдеш и някъде там! А ти си на толкова места... И изборът си струва и очакването - да!
цитирай
7. inamay - compassion
23.10.2008 08:16
За мен "срещите" с теб тук винаги са удоволствие, compassion! Дори само като посещение. Ще се радвам отново да те "видя" отпочинала и взела от тъгата най-градивното. Поне при мен тя повече гради, отколкото това извършва радостта... може би, защото при мен е в повечето време, а радостта е кратко състояние.
Тук и днес ще бъде хубав ден. Слънцето ще задържи за още малко линията от която по-нататък ще започне пътя ни към зимата и към депресията от липсата му. Пожелавам ти това светило да посети душата ти днес и да я освети и стопли! Сърдечни поздрави!
цитирай
8. inamay - tini4
23.10.2008 08:24
Ами ако премине моята необходима маска и аз не съм с лицето си върху фасадата от тази улица? Ще съм пропуснала отново да се взема точно такава, каквато се изисква, за да мога да вървя сред другите без те мен да забелязват... Но мисля, че не е дошъл все още този ред на необходимост... и ще внимавам да съм някъде наблизо в уличния ритъм, за да усетя своята промяна, като си взема маската...
Поздрав и много, много позитивен ден! Много да се отвориш и да приемеш с всичкото от теб повече от разсипаното слънчево злато! :)))
цитирай
9. compassion - сън
23.10.2008 14:43
Съзерцание приседна без дистанция да спазва
„Здравей любов!” наистина дочу го то да казва
То от къде ли я познава като само съзерцава...
Попита тъжно тя; днес беше тежък ден за нея...
Чудовищно, ужасно, о, Боже, нямам думи и немея
майка, любовта си към свойта рожба не разбрала
продава я като Юда със целувка, дали е оскотяла...
дойде и Фея там до нея със пръчка ритуална
магия да направи на ситуация сложна, виртуална,
но любовта след краткия кошмар пламти събудена
„Здравей” прошепна тя и пак живота гушна влюбена
че иначе пътят без водач остава и само съзерцава...
цитирай
10. анонимен - Отново усещането при теб е невероятно ,
23.10.2008 14:52
има магия в самотата , която описваш , защото е с поглед към бъдното , но носи всички приютени в себе си спомени от нежна обич и топлина.
Освен това самото присъствие на паяка , макар и
на входа , означава нова надежда !
Паякът според всички тълкувания е символ на
домашния уют и късмет...
Поздравления и усмихнат ден :)))
цитирай
11. inamay - compassion
23.10.2008 15:20
Приседна съзерцанието,
въздъхна кратичко,
помисли малко...
жалък свят стои до нас
с мутанти-хора,
библейски притчи
разиграващи пред погледа...
Дали и най-коравото сърце
ще заболи, когато види
посинялото телце
в душица на едно дете?
Казват, че света крепи се
повече върху злините,
за да успява винаги
да предизвиква добрините.
А те дали ще свършат,
щом оста скъсява ъгъла,
земята се накланя,
а студ вещае липса на любов
помежду хората?
„Здравей, любов”
ще поведе надеждата...
Душите се намират,
съзерцавайки до болка
идат ли по вплетените мисли
плахи стъпка на човеци...
цитирай
12. inamay - vishnichka
23.10.2008 15:33
Здравей, Виши!
Не знаех за паяка... Самата аз се страхувам неистово от тях във всичките им форми и големини, но ми харесва да ги наблюдавам. Има красота и мъдрост в техния живот сред кръг от разграфена паяжина.
Признавам, че често ми е до болка самотно и именно тогава ме спохожда най-голямата надежда... през умилението на спомен отдалече, през топлото на майчинството, през песента на времето отвън, разтварям си черупката и се показвам като кестенче, с очи надеждени... Тя ще си иде, когато тръгна да напускам този свят, Виши! Ще бъдем заедно тогава пак!...
Приятен ден! Уютна вечер после! :)))
цитирай
13. anlov - Там, където си стъпила вече,
23.10.2008 23:26
могат само да те издигнат, не и да те свалят:)
цитирай
14. inamay - anlov
24.10.2008 11:01
Ако ме видят, anlov... ако ме видят...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093930
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031