Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.10.2008 18:03 -
Миражни разкази
******
Изведнъж изчезна всичко. Като в мистерия за нямане. Безшумността на тъмнина обхващаше отвсякъде и се събираше в очите меко. Изгарящият, проникващ в порите на кожата канелен пясък се беше свлякъл в нищото. Единственият признак, че може би е още жив, бе вътрешния звук на фините прашинки между зъбите, с които разумът се забавлява обикновено нощем из пустинята, докато искрите на огъня заспят от студ. Ръцете се докосваха до хладна твърд, не можеше да го излъжат, че е друго – скала си беше. Опита се да спомни края си от бурята, защото тук определено вече беше в другото – начало, нещото на онзи край се свърши. Освен безумното пълзене изпод сгромолясващите се да го преследват лавини от пясък и непреодолимата му жажда да е жив, други спомени отказваха да се събират посред мислите му. Боляха го очите. Отворени ли са или от ужаса на пясъка не искат още да повярват, че оставили са този прашен и нахален ад нанякъде, та не посмяват да погледнат за остатъците от човек по него? Опипа миглите си с пръсти. Тежаха от събралите се между тях, привлечени от влагата в очите, микроскопично множество от драскащи прашинки. Разтри ги малко и му поолекна. Ала все тъй си беше тъмно меко. Опита се да гледа тъмнината и да започне с мисълта да се придвижва из това, в което се намираше. Според възможните вероятности, това навярно беше пещера. Познаваше района в радиус оттатък планините и до голямата река, и до зеленото от сол море, а за такова разстояние се казваше, че ти познаваш половината пустиня, но точно тук не можеше да има пещера. Започна да тупти едното слепоочие, напрегнато се включи другото с единствената мисъл в пулс... „Мираж... Нима съм мъртъв вече?”... Стисна силно двете си ръце в юмруци. От впилите се в дланите му нокти го заболя. „Умрелите не ги боли, нали? Миражът преживях? Виж ти, аз бил съм жив!” И се усмихна...
******
Сънят отново го обори... за части от секундата, когато тя се разширява от спомените и през мислите... Потопи се в тях... И там... там седеше на края на постелята на неговото си легло. А шарената черга топлеше с цветове през допира на пръстите. Галеше я, сякаш нея галеше... косите й, разпилени винаги върху възглавницата, като жива вода утоляваха жаждата за ласки на ръцете, изпръхнали и напукани от дълечните преходи през планините на пустинята... Когато се завръщаше, душата пееше, а шатрата все тъй бе изпълнена със светлината й, с гласа й, който го понасяше с криле и го приспиваше след радостната нега от умората на сливането помежду... Рисуваните от ръката й кожени стени, говореха с оазисите си, с една бълбукаща река, из нея пък подскачаха игриви риби... Имаше звезди, наричаше ги с имена, а често сядаха с децата вечер пред шатрата и сочеха с пръстчета небето, разделяха го на съзвездия... Тя беше родам от страната на голямото море, което разделя. Къщата й беше много бяла, с прозорци, боядисани в синьо, да сливат синевата на небето и морето в рамката и на прозореца. За първи път се видяха в деня, когато той бе превел керван по пътя, открил го неотдавна и нарекъл го „пустинна роза”, в чест на тези пустинни каменни красавици, защото те го поведоха, откривайки му се, а с това и пътя... Случайност ли беше, че в този ден реши да мине през пазара, да продаде от розите, които пътят отново му подари или да ги размени за мях с вода и за торбичка с фурми?!... Очите му извърнаха погледа към края на алеята. Една изящна ръка излъчваше едва видимо докосване и шумолеше с него през преметнатите платове коприна. Отмести погледа от тях и... сам не помнеше какво се случи и колко време потъваха взаимно из очите си. След седмица я поиска от баща й и я заведе в шатрата на своя дом...
Отмина унеса. Змията беше още тук, някъде около него и също тъй спасяваше кожата от пясъчния ад. Най-разумно беше да не мърда. Единствено движение се позволяваше отвътре, с мисли... Миражи ли са те? Когато по трептящите им нажежени нишки изплуват образите на моментите с любими хора и с места, където мярката на щастието винаги била е с точното мерило?...
/Следва.../
/Следва.../
Скъпа Ина !Невероятно е! Чета и си мисля-не може да не си била в Африка!Та това ми се струва че от теб е изживяно! Така добре си го написала! Върна ме там ,върна ме и в момента в който видях мираж"Соленото езеро"-не знаех за съществуването му ,но го видях като мираж.Сподели с останалите ,но интересно ТЕ НЕ ГО ВИЖДАХА! ЗА СЕКУНДА СЕ ОБЪРКАХ ,но пер Доменк , който беше организирал екскурзията потвърди ,че действително виждам езерото ИНАЧЕ СИ ПОМИСЛИХ ,ЧЕ ПОЛУДЯВАМ!
Отново ти казвам разкошно си го написала -............"Една изящна ръка излъчваше едва видимо докосване и шумолене с него през преметнатите платове коприна........." и това ми е познато!
Много ,много добро ! Ще чакам продължението !КАЗВАМ ТИ НЕВЕРОЯТНО ТОЧНО СИ ГО ПРЕДАЛА !
Прегръщам те ! Илиада
цитирайОтново ти казвам разкошно си го написала -............"Една изящна ръка излъчваше едва видимо докосване и шумолене с него през преметнатите платове коприна........." и това ми е познато!
Много ,много добро ! Ще чакам продължението !КАЗВАМ ТИ НЕВЕРОЯТНО ТОЧНО СИ ГО ПРЕДАЛА !
Прегръщам те ! Илиада
Не съм била в Африка, приятелче... но обичам пустинята и всичко, свързано с нея, и приказките, и мъдростта, която носят тамошните народи... Едно време, докато чакали нощта да свърши, хората разказвали къде били, какво научили, привмъквали и свои думи, украсявали вече познатите истории... Аз също имам "едно време"... често чакам нощите да свършат, като си представям места, където искам да съм... Радвам се, че успявам, според теб, в доближаване на реалността, за където нямам лични наблюдения, а само разкази на други хора, снимки на явления, на улици, на песните оттам... Започнала съм нещо, с което искам на себе си да дам с един простичък сюжет своя приказка... Доколко ще успея и аз не знам, но за известно време ще съм "там"...
Топъл ден и слънчево усмихнат, мила Илиада!
цитирайТопъл ден и слънчево усмихнат, мила Илиада!
Есенно златна усмивка за бедуинката в теб:))))
цитирайEL, бедуинката у мен ти отвръща с прегръдка! :)))
Благодаря ти за подкрепата!!!
цитирайБлагодаря ти за подкрепата!!!
Възхитена съм!:)И аз ще те следвам до края!:)
цитирайБлагодаря ти, Илианка! Аз ще си следвам пътя, но ще ме топли мисълта, че още някой ще ме следва в него...
Следвай в днешния ден усмивката на слънцето, мила! Тя ще ти храни твоята... аз знам това! :)))
цитирайСледвай в днешния ден усмивката на слънцето, мила! Тя ще ти храни твоята... аз знам това! :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол
