Брои сърцето вятърния шум

несподелени мигове,

а времето нехае,

от сутринта се шляе,

слуша музика,

припича си деня

под топката на слънцето,

разглежда улицата

и шпалирът на дърветата,

в театъра на есента,

в застиналите форми цветове

в началото на всеки лист,

преди да се пропие в жълто...

Забива поглед

по дъската за обяви,

разпъната по цялото небе

и срича... „Търся всяко утре

за картината, която ще изтрия

в края на деня

със глухото прещракване

на бравите,

затворили вратите си отвътре

с ключовете самота.”

Дори не се замисли...

защото времето все няма време,

паметта на миговете му е къса,

а пък и слънцето започна

да му се прекланя залезно...

Ще трябва да си тръгва краят му

в съня на птиците да се пресели,

между кашоните със стари книги

ще търси на заспиването приказки,

а може би дори и твойто име...

Твойто ли? А моето?

Него кой ще го намери?

 

Ще пусна днес при мен обява за конкурс. И искам непременно да участваш с творба по избор - поезия или проза.
Ако имаш въпроси, в лични ще ти пиша.
Топлината на днешния ден и мисълта, че не си сама да те зарадва днес с новина!

Благодаря ти, feq! :)

Аз,аз!Не мога да отмина такова прекрасно летящо име :))))Откриването не е в търсенето,в жаждата за намиране е .Топла есенна прегръдка за теб,Чудност :)))))

EL, също и на теб благодаря... за намирането! :)