А есенната нощ
разказваше съня,
облякла роклята,
с разцъфнали
в полите макове…
Полетата, в бразди,
като белязани
маршрути заминаване,
останаха учудено
да чакат нечие завръщане.
Извикало небе
от болката се сви
и заизцежда се
през облак с дъжд
върху това, което бях –
отпуснала ръцете си,
криле на неотлитнала
за юга птица…
През светла диря

прозираха се очертания -
летящи силуети устрем,
жажда, топла радост, те…

оставили ми

по ръцете пъстро,

та да не ме забравят...
Зелени сенки от листа
престорено мълчаха,
не отговаряха
на гъдела от пръсти вятър...

за съпричастие...
Размах… и ги пропъдих,
жадните за оцеляване,
несигурни дали

ще ги приема мисли…

Палтото е от тъмно мокро.

Разхвърляни стоят

обърканите мигове.

Поклон измоли вятъра,

да му призная силата.

А мен тъй дълго ми е

от умора...

Да се изправя трябва.

Иначе утрото

едва ще ме намери,

за да дойде...

след съня ми.

Като пърхане на пеперудени криле...
Поздрав!

И все по -дълга ще става еденната нощ
и все силен ще става вятъра
и все по-малко ще има
кого да гъделичка
и все бурно ще увива клоните
за да няма съмнение в силата му
и все по-бяло ще става наоколо
и все по- студено ,но там някъде
там вътре ,ще запазим огъня
за да бъдем и през зимата ние!

Прекрасно е, че въпреки ужасното време и умората, птицата ти подготвя срещата си с утрото!
Поздрави!!!

Благодаря ти, inakrein! Да ти е пеперудено и настроението, леко и отвътре слънчево в унилата, изстинала след този дъжд ленива събота!
Поздрав! :)

Ще палим своите фантазии
със цветовете на дъгата,
посипала зениците ни
в топло лято,
ще греем шепите си с дъх,
ще пишем приказките,
дето ни разказва огъня
и ще ловим минутите
на дните нощем в сънищата,
а денем всеки миг
ще става на светулка
и тъй... по светлинка от ден,
ще доживеем пролетта...
и ще сме ние, Илианка!
:)))

Воймир...
Звънът на първа светлина в прозореца
подканва да оставяме умората...
с постелята, с тъга по топлото,
завиваме леглото...
и се усмихваме на утрото!
Отпиваме от пъстра чаша чай,
потриваме носа
след гъделичкане от парата,
наместваме удобно очилата
и... тръпнем от очакване...
какво ли е подбрал за днес Воймир?!
Лек ден, приятелю! :)))

Не само изправяне ти трябва - я си направи един фитнес:

http://feq.blog.bg/viewpost.php?id=238146

Благодаря за сънят и птицата.
Знам къде във планината
има цъфнали кокичета.
Кокичета и макове,
цветята са очакване!

Ранобудна съм аз, мила Фея! Рано ранила, поляла цветята, измила, "изгладила" завоите вкъщи от бързане с лудия хард рок... А ти ми оправи походката с тази мелодия... Лелеее, каква ще съм грация, съща африканска газела... (Не отговарям за състоянието на тези, които днес ще връвят след мене... съветвам - поне валидол под езика:))))))))))))
Благодаря ти, мила Фея! Усмивка!!!

Очакваме... винаги очакваме и си поставяме очакваните срокове, било с кокичета или пък с макове...
Хубав ден! Време е в София да поръчате слънцето! Очаквам "циганското лято"! :)))

Трябва , Ина , винаги трябва !
Силите ни са неподозирани , нужно е само зрънце
вяра ... и това мото !
Благодаря ти :)))

Подбрах разказ с конфузен спомен от зноен летен ден на плажа. Въпреки, че от утре сме щели да имаме отново слънце. :)))

Изправям се,
в обратен кадър
връщам силите,
изтекли
заедно с дъжда
в пръстта,
в която
стана кал
на блато...
Изправям се...
А слънцето
в усмивката си
предвещава
топлото на лято...

Не беше "от утре", Воймир, но от днес няма как да не е... Плахо, сякаш опипва с лъчи през стъклото крачетата на мъхест паяк, иззад небесната завеса надничат топли слънчеви очи... Няма как да разгърне плажът чадърите... по-скоро ще е като за сукмани, за потури... ама след този разказ почти е сигурно, че няма как да облечем носиите (а те останаха ли или и спомените ни не смеят да ги приютят?)...
Благодаря за разказа, Воймир! Усмихнат ден желая!:)