2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
В такава нощ, студено теменужена от толкова луна и скреж, из храстите избухват пламъци... джуджета кратка светлина, с кристалчета в гнезда от пъпки...
Акации са нацъфтели пак, догоре са изпълнили на клоните си шепите, а вятърът подухва, ръси най-вълшебно този цвят, играят му светулките пресечено, летят с лъчи, рисуват си летежа осветено падащо...
Облякла черна рокля, извива под ефирния сребрист воал от сняг снагата си липа... Към очертаните извивки е посегнал погледът на клен... под зримата си дължина на клони е посял мечта... с набъбването в пъпките на пролетта, да израсте до близкото докосване поне в косите на омайно дъхавата сребристолиста...
През люспите на перестите облаци, процежда от далечина небесна фар. Луната с ласка го забърсва, а той с очите на звезди примигва. Отваря другия си свят...
Зелени кладенци извират страх. Петролено мълчат от подреденост камъни, отправен щрих за нечий път към връзката с небе... Маслинена сълза, забравеност... поет, прелял от неговото време на крайпътните фенери образност. На факел силует, протегнал корени към жажда и извисил ръце от нея за докосване... Кръгът на сцена е погледнат от различен ъгъл. От негова страна той е окото на Вселена. Нощта се моли със очи на котки за прожектора луна. От незаспалите прозорци тя е взела топла жълта светлина и с пръстите е рисувала завеси... Очакването е за сбъдване поне на нещо, приело формата на пожелание. Махалото на всичките часовници е спряло под стрелките на дванадесет. С въздишката завършва цикъл вдишване. Завръщането е за размисъл... Пресипналата кукувица на часовника дочака парата от моя чай...
Вълни от възприятия се скупчват в жълти дюли. Под ренесансовите шапки на принцесите вървят лица. Звънчетата на шута спят. А кралят е невидим в своя трон величие. Сапунени мехури крият островърхи кули над камбани. От звуците им изпълзяват бални маски. От непознатите листа нощта е подредила пъзел. На липсващите му места отворите стоят за Рай и Ад. От непотребност границата се придвижва в бъдеще. Графитените очертания на облаци изпускат слънцето. Сърцето му поглъща изгорелите протоберансни чувства...
--------
Тук ще намерите и вдъхновението ми.
http://iliada1.blog.bg/
23.09.2008 20:01
Благодаря ти , ще отида да видя и картините , за да си допълня тази красива "симбиоза" между цвят и думи , в които усещам дори звук :)
А сега искам да благодаря на iliada - Илианка, благодаря, че те познавам и, че ме допускаш да дишам сред твоето богатство от творчество!!!
Лек ден, момичета! :)
Твоята чувствителност е уникална и тръгнвайки по дирите на стиха , аз вървя в един лабирит от образи и състояния които ме карат да мисля ,че съм в друго измерение!БЛАГОДАРЯ ТИ !
АЗ СИ ЗНАМ ,ЧЕ СИ СЪКРОВИЩЕ- ДАНО И ДРУГИТЕ ГО РАЗБЕРАТ!
Приятен вече топъл есенен ден пожелавам с много ,много слънчеви лъчи в очите и сърцето!,
Днес ми е слънчево, дори облечена съм цветно... Очите като гледат им е топло...
Много топлина и слънце и за теб, приятелче, от обичта в сърцето ми!
С обич: Фея