Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2008 13:20 - Неуловимото усещане за предизвикано... по няколко картини (2)
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1913 Коментари: 12 Гласове:
0



В такава нощ, студено теменужена от толкова луна и скреж, из храстите избухват пламъци... джуджета кратка светлина, с кристалчета в гнезда от пъпки...

Акации са нацъфтели пак, догоре са изпълнили на клоните си шепите, а вятърът подухва, ръси най-вълшебно този цвят, играят му светулките пресечено, летят с лъчи, рисуват си летежа осветено падащо...

Облякла черна рокля, извива под ефирния сребрист воал от сняг снагата си липа... Към очертаните извивки е посегнал погледът на клен... под зримата си дължина на клони е посял мечта... с набъбването в пъпките на пролетта, да израсте до близкото докосване поне в косите на омайно дъхавата сребристолиста...

През люспите на перестите облаци, процежда от далечина небесна фар. Луната с ласка го забърсва, а той с очите на звезди примигва. Отваря другия си свят...

 

Зелени кладенци извират страх. Петролено мълчат от подреденост камъни, отправен щрих за нечий път към връзката с небе... Маслинена сълза, забравеност... поет, прелял от неговото време на крайпътните фенери образност. На факел силует, протегнал корени към жажда и извисил ръце от нея за докосване... Кръгът на сцена е погледнат от различен ъгъл. От негова страна той е окото на Вселена. Нощта се моли със очи на котки за прожектора луна. От незаспалите прозорци тя е взела топла жълта светлина и с пръстите е рисувала завеси... Очакването е за сбъдване поне на нещо, приело формата на пожелание. Махалото на всичките часовници е спряло под стрелките на дванадесет. С въздишката завършва цикъл вдишване. Завръщането е за размисъл... Пресипналата кукувица на часовника дочака парата от моя чай...

 

Вълни от възприятия се скупчват в жълти дюли. Под ренесансовите шапки на принцесите вървят лица. Звънчетата на шута спят. А кралят е невидим в своя трон величие. Сапунени мехури крият островърхи кули над камбани. От звуците им изпълзяват бални маски. От непознатите листа нощта е подредила пъзел. На липсващите му места отворите стоят за Рай и Ад. От непотребност границата се придвижва в бъдеще. Графитените очертания на облаци изпускат слънцето. Сърцето му поглъща изгорелите протоберансни чувства...

--------
Тук ще намерите и вдъхновението ми.
http://iliada1.blog.bg/

http://iliada.blog.bg/

 



Тагове:   усещане,   неуловимото,


Гласувай:
0



1. анонимен - Привет , нежно есенно вдъхновение !
23.09.2008 20:01
Така ми импонира на настроението това , което си описала с вълшебната си фантазия .
Благодаря ти , ще отида да видя и картините , за да си допълня тази красива "симбиоза" между цвят и думи , в които усещам дори звук :)

цитирай
2. inamay - vishnichka - Здравей, Виши!
24.09.2008 07:58
Не мога да определя какво за мен са картините на iliada... едновременно ме зареждат, събрали са от природата думите, които тя ни дава с цветове и аз ги чувам сякаш, а от фантазиите й в цветно - отивам в други светове...
А сега искам да благодаря на iliada - Илианка, благодаря, че те познавам и, че ме допускаш да дишам сред твоето богатство от творчество!!!
Лек ден, момичета! :)
цитирай
3. iliada1 - Скъпо приятелче !
24.09.2008 09:29
Не съм сигурна ,че ти трябва да ми благодариш ,по точно като ,че ли е обратното ! Срещнах се с с твоята поезия и с теб - човек с богата душевност и много любов и ти се покланям !
Твоята чувствителност е уникална и тръгнвайки по дирите на стиха , аз вървя в един лабирит от образи и състояния които ме карат да мисля ,че съм в друго измерение!БЛАГОДАРЯ ТИ !
АЗ СИ ЗНАМ ,ЧЕ СИ СЪКРОВИЩЕ- ДАНО И ДРУГИТЕ ГО РАЗБЕРАТ!
Приятен вече топъл есенен ден пожелавам с много ,много слънчеви лъчи в очите и сърцето!,
цитирай
4. inamay - iliada1
24.09.2008 16:33
Трудно се изказва нещо, което е повече от благодарност... Думите спират, затаяват дъх и дават път на душата в очите. Тя прелива, описва пируети, пеперудени криле, букети... капки дъжд, от радост свети... След твоите думи ми се иска да те погледам в своите представи и да помълча...
Днес ми е слънчево, дори облечена съм цветно... Очите като гледат им е топло...
Много топлина и слънце и за теб, приятелче, от обичта в сърцето ми!
цитирай
5. anlov - Голям тандем сте двете,
24.09.2008 17:15
да ви се не нарадва човек:)
цитирай
6. iliada1 - Благодаря ти скъпа!
24.09.2008 22:11
Хубави цветни , нежни и докосващи сънища желая!
цитирай
7. inamay - anlov
25.09.2008 00:35
А ти си едно изключение, което винаги на мен се вписва в ареала... Реалността от теб обичам да приемам , както се приема от децата приказка! :)
цитирай
8. feq - Очаквам АРТ среща - китара, стих, картини!
25.09.2008 00:37
Мили дами, помислете за това предложение!
С обич: Фея
цитирай
9. inamay - iliada1
25.09.2008 02:04
Благодаря ти!...
цитирай
10. inamay - feq
25.09.2008 18:19
Това твое предложение, мила Фея, е в ресора на възможностите ти на вълшебница... Но е приятно за мечтаене! :)
цитирай
11. anlov - А, не е ли странно това?
27.09.2008 17:03
И аз така се чувствам при теб:)
цитирай
12. inamay - anlov
29.09.2008 12:26
Странните неща са моята реалност... Не я приемам точно тази, като всеки... Домът си правя тъй, че да говорят вещите на погледа, стените в цветовете си, картините - една на друга, да продължава сънния спектакъл... За себе си съм аз, за другите - май че съм странна... :))) Реалност, колкото ми е потребна, колкото да не забравям, че съм в този свят и го живея, си вземам само толкова и само от когото моето отвътре ми показва... :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093876
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031