Самотно е на вятъра

без друго същество

с прозрачност съща…

а валсът се танцува

винаги не сам…

Протяга люлката

на двете свои шепи,

издува бузи,

свива устни

и занашепва приказки

из жълтите листа…

все някое

не ще да издържи,

ще се откъсне...

от сърцето си

и ще притисне тяло

за дует…

за есен валс,

за топлина

от багрите,

преляли  

извора на слънце,

за всеки ред от мигове

откъснат танц,

във унес за приспиване

до пъпка пролет

на всеки,

оставил жилка спомен,

в безгрижното ухание

от вишнев цвят,

на ръженото лято

в шум от клас,

от серенадените нощи

на щурци,

на литналите

от гнездата дни,

в целувките

от устните

на мравка,

от блесналите фойерверки

на дъжда

и тихото заспиване

в дома

под погледа

на кръглоликата луна…

Нощта се е унасяла

във валс…

под всичките дървета

спят листа

от есенния

листопаден танц

на вятъра…

скъпа това стихотворение ме накара да облека палтото!Есенен вятър-така добре описан и толкова
спомени навяващ освен есенни листа!И все пак е красиво...............
Благодаря ти за емоцията !
И все пак желая тих безветрен ден!:)

Красиво и тъжно танцува вятърът с листата на дърветата. Красиво е... Поне е красиво.
Поздрави!

Те хапят като целуват и късат месо. Хищни и месоядни са. Като богомолките. Те още по време на секса си похапват от партньора и нали се сещаш какво си оставят за десерт.

Послушай песента на Скорпионс при мен.
Лек и променен ден, мила!

Аз облякох дебела жилетка и загърнах се в шал... и посрещнах на вятъра танца... още носеше свойта усмивка от нощ и загатнато стъпваше валсово... Малко сиво, плахо облачно... после златно огря върху спящи листа... Тихо празнично... Есента влезе в парка от днес...

Пъстър, вълшебен...
Танц, при който вятърът грациозно е завихрил нежните си партньорки - листата...
Прекрасно си завихрила думите...есенни...:)
Есенна, приказна ти...

Днес в Търново е толкова шумно, тържествено, празнично. Витае духът на отминала епоха,...
Речи, помпозност, величие...

Есента е красива вълшебница. Малко тъжно ти става, защото мисълта ти към зима отвява... Но играта на вятър с листа е закачка и танц, въртележката детска, цирков жонгльор... Ето пак те навява тъгата... този път е по детството... Само малко... до ръката на слънцето в лъч, изпълзял зад дървото, погалил кората, усмихнал се... и детето в тебе повел...
Поздрав, inakrein!

Не слагай всички мравки под една черта... И те обичат да целуват само и единствено листа... жалко е, че не знаеш... Може би ще е добре да виждаш и друго от света на съществата... освен секс...

Феичка, за мен този ден е работен... Сутринта беше тиха, неразговорлива... мълчеше, чудеше се... за смисъла от вятъра и за промяната... все пак до вчера беше лято...
По обед всичко беше свършило в града... разхождаше се насъбралото се множество... в ръцете някои държаха си балони (мутанти еднорози с подобия на крила), тук-там и знаменца... това за повечето беше празничност... лицата вече бяха с маските на уличното всекидневие сред много хора... А за величието, но днешното, на нашите избрани политици, се съдеше по полицаите... преграждаха движението навсякъде... величието щеше да минава... А вчерашното, то къде е? Него пазят сърцата... Честит празник, feq!

Обичам тихото завъртане на пъстрите листа около мен... Опитва се да ме усмихне вятъра, показва колко леко е и лесно да се завъртиш... иии... раз... иии... два и раз... иии... два... ръцете ти разперват шала, на ум броиш на валса такта и вече си листенцето, прашинката, усмивката на слънчев лъч, на вятъра си златна годеница...
Красива листопадна есен ти желая, Ася!

От пренаписаните,
в пъпките, скрижали,
листата ще четат
на неродените деца
на майките си
приказка за кръговрат.
На зимата в потайната,
от сняг хралупа,
с вълшебните слова
на мислите
ще изплетат
на дните чувствата,
с власинките
от стари ласки,
от допир
в танца есенен
на вятъра...

и настроение, пожелавам!

Ярък поздрав в топли цветове за теб! :)))