Зората слага цвят след цвят върху голямата тепсия водна лилия. Зеленото раздава прах успокоение и заискрява серенадено в очи на шарена, на сенки жаба...

Ято гълъби в облак се гмурна, взе оттам по връвчица, изпредена в синьо от дъно небе, после всяка в краче на антена завързаха и вече почистиха, блесна цялото плиснало в слънце небе...

Равни пътечки, в спирали, поведени с невидима ръка, отдалечават своето началото от спиране за край под равните отсечки стъпала за влизане през винаги отворена врата на храм...
До каменните стражи на градината, откъснато стоят дървета. Вселената е вляла своята душа в неизброими песъчинки из улеи преодолими орбити, пресекли своите повърхнини през гравитиращите неподвижности в скали...
Стрели на пъпки лотоси изпъват шии да достигнат отражения от мрежите на клони, довели жаждата си над покой от много капки пълно езеро...
Алеите алеят в цветове на рондо под дъхавата гръд на топла шума. Дърветата въздишат с падащи листа и се притискат с шум от спряло в пряспата от цветове. Прокарва сенчести очи по пътя лъч от зажужало слънце…

Илюзии огнени разтварят паст да изгорят виденията на очите. Протекли пламъци пълзят и всяка капка е мълчание от алчното за шум изгаряне… А панделките огнен път превръщат всяка точка в светещо начало на език, потърсило за своя край искра от вятър за разгаряне жаравата желание…

 

Не знам точно защо, но красивия ти постинг ми напомни за следната мисъл: "Има две трагедии в живота: Едната е да не получиш това, което искаш, а другата - да го получиш." Б. Шоу

Желания ,илюзии , топъл есенен ден.............-какво повече може да напиша като коментар под това прекрасно творение!Та ти си започнала с коментара ми .Невероятна картина расуваш с думи!Свежа ,жива и неповторима-истинска!Силно начало с достоен край-" А панделките огнен огнен път превръщат всяка точка в светещо начало на език ,потърсило за своя край искра от вятър за разгаряне на жаравата желания........."
Невероятно!
Прегръщам те ! Илиада

Не отминавай,
поспри се, помисли и влез...
без страх и съмнение!

Ако ми позволиш ще отговоря в същия дух и с мисъл от същия автор: "Рано или късно всичко ни се случва - въпрос на време."... А вчерашното "късметче", със следобедното ми кафе, поднесе кой?!... отново Бърнард Шоу: "Ако се озовеш в Рая без съответните качества за това, има опасност там изобщо да не ти допадне."... С което искрено се забавлявах... аз не очаквам да съм там... имам среща с моите приятели - ще се чакаме в Ада... може би ще напиша оттам репортаж... за поезията :)))

Снощи просто събрах няколко мисли от различни часове в деня... Очите ми винаги се спират по предметите наоколо и нещо в тях ми проговаря... Така е по-забавно, не може да ти бъде скучно никога, освен това винаги научаваш нещо... ако не го откриеш в думите, които си записал от мисълта на предмета, задаваш следващи въпроси... в Google... Ти също разговаряш, Илианка, с предмети... при тебе думите живеят в цветове...
Сърдечност в прегръдка! Усмивки! :)))

От доста време, в някогашна безкрайно скромна и почти никому неизвестна градинка между два квартала, строят православен храм... Вчера минах оттам. Градинката хем е същата, хем вече не, но вратата на храма беше отворена... Помислих си, че така трябва да бъде винаги, когато завърши строителството...

върху които нямаме последната дума?
Веднъж Свети Петър пуснал в рая един шофьор, а на пастора до него посочил пътя към ада.
- Нима не служих на нашия Господ цял живот честно и почтено, а ти пускаш в рая този, който през живота си не е влязъл и пет пъти в църква! – възразил пасторът.
- Вярно е, което казваш, но докато ти си изнасяше проповедите, половината ти слушатели спяха, а докато караше автобуса си онзи, пътниците му сътворяваха най-горещите си молитви към Господа! – бил отговорът на Свети Петър.

Ама на мен ще ми е скучно в онзи Рай, Воймир. За какво ще ми е само красота, която няма да има с кого да споделя на чаша вино, тъй както на поредния измислен празник с единствено предназначение да сме отново заедено и няма да има кой да викне "Дай още по едно и я дрънни акордите!... Эх, раз, еще раз, еще много, много раз..."
Знаеш ли, струва ми се, че докато дойде времето да се преселвам в Онзи свят, ще "застроят" и пътя между двете идеални половини - Рай и Ад. Тогава ще се практикуват на разменни начала нощувки, а между двете дестинации ще се върви пеша... за здраве... Дали пък няма да са популярни шоуви спектакли на най-известните квартални кръчми в Рая, а в Ада в тях да заседават комитетите, единствено и само отговорни за решаването на екопроблемите и тези по борбата със задимеността, вследствие нелегалното тютюнопушене в сградите?!...

Не е изключено да измислят и други екстри.
Ще поживеем, ще видим! :)))

Това е начинът, Воймир... животът тук в очакването ни да видим...
Лека нощ! :)

:)