Ще те извая...

с ръцете си

ще те докосвам,

както майстор глина...

ще те рисуват

мойте пръсти

с всяка твоя тайна,

в извивките,

които само

моето въображение

открива всеки път,

когато те докосва

с мислите,

за да свали от теб

ненужното на дрехите...

Завъртам колелото

и слагам те

в парчето глина,

а ти изпълваш

с непозната тръпка

мойте шепи...

Днес ще си

птица в полет...

Ръцете ми

ще са крилете ти...

Лети, любов...

Не мога да съм

твоя клетка...

Каква клетка....влюбеност ти!Небе си :))))))

Свободата тя обича,
в обич ти се врича...

Ах......колко е красиво.
ЛЕти.

Небето, ЕL, е свободата в необятност, ако намериш себе си да се отвориш, да не обличаш ограничеността на мярката на клетка, която може да застане и в небето, ако представата ти се съсредоточи върху обем от място за намиране на летеж... Разбирането за свобода е недопускане на мисълта за клетка...
Поздрав, слънчева!!!

Не мога да добавя нищо повече!
Мога само да благодаря, че ме споделяш, Феичка!
:)))

С пожелание за обич, за да има всеки от възможността да полети любовта му, с крилете, които ръцете на любимия му дават!

стиховете са доста чувствени!
Красиви и неповторими ,може би от глината библейска сътворени..........

Видях, Илианка, изпитите ръце на африкански майстор, положени върху парче от глина. Ноктите му бяха като очи, усещах чак дъха на колелото, а глината говореше... Много е приятно да работиш с глина. При допира си с нея чувстваш сякаш друга кожа. Тя е благодатен материал. Сигурно затова и Господ с нея се е забавлявал, та е направил фигурките, нас, от кал... Представих си... така и любовта се прави, с чувства...

Хареса ми настроението в стиха.
Поздрави!

Хубаво пожелание, желаемо, поне от мен!
Благодаря ти!
Поздрав!!!