През миговете в рамка
върви калейдоскоп
от цветове живот...
Разбъркани сезони
връщат есента...
Началото се губи
без значение...

 

Нотен лист
до подножие прашно.
Синкав здрач
разпилява луна.
В умалени арпежи,
през скалите
от нощни мълчания,
цветовете от пяна

дантелена бягат
вълна след вълна...
по брега
си рисуват букети.

 

Пристан в залив вечерен
мами погледи с шепот на бриз.
Раковини белеят под прилив,
в шум от спомен на морски звезди.
Разсъблечени лодки от залез
сгушват в пясък умора.
През ръцете на влюбени,
покорили със стъпки брега,
се прокрадва едва доловима
от пулс тишина...

 

Невидим мост ще свърже бряг с вълна,
делфини ще подпрат с тела небесната дъга
и ще искрят дъждовните лъчи,
като фонтанни фойерверки...
Дъхът на нощен свят просветва...
Далечни светлини разтапят сенки
в ефирната, пълзяща по вълните пара...

 

Лотосов цвят, въздушна купа
и пламък от рисувани съзвездия
върху овални свещи-морски фарове…
От теменужения поглед,
непогълнал мрак,
искрят светулки жар
от неугасналата истина…
Светът е храм

за неподготвени души.

 

От тук до там е храм

от светещи крила на ангели.
Таванът е от клетки,
от истините на моментите,
от търсените, от невидимите.
От там до тук стои стена
и тя е светлина.
Повтаря се единствено навътре.

 

Копринен път от паяжина

а върху него –

искрящ керван от капки

понесъл скъп товар от мигове,

с лица от дъх на ягоди,

с камбанки, медени езичета,

кристалчета замръзнали сълзи,

поле с коси от нацъфтели макове,

огърлица от перли вятърни,

ято есенно с птици за юг,

топлина от листата на есен,

бяла завеса дъждец,

рокля цяла в дантела за дар

на принцесата зимна,

кораб с цели мечти за товар,

от паяче златно,

изтъкало и вплело

мечтите на лятото,

дето беше ги взело от мен…

Така те искам!Творбата ти е пропита от онази изисканост на рисунъка ,която носи многопосочно послание!Схващам стиха ти като възхвала към този свят и този живот !
Прекрасна си !Ти изплете твоята омайна дантела от думи , на мен ми е вече време да я нарисувам !
Радвам се за теб!

Така ти се радвам...
Днес е денят на ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ!
Добро знамение...
Прегръдка от мен: Фея

:) - тази не е достатъчна, знам... Дъждовно е, студено, цял ден е като привечер, но на мен ми е светло! Очаквам свободното си време, за да остана насаме с едно очакване за нарисувани думи, които искат да ги видя...
Поздрав, Илианка! И топла вечер!!!

Дали съдбата знае пътя си и прати вчера мен да се разкъсвам между вяра и невяра, надежда-безнадеждност, любов и нечия недоброжелателност?
Днес утрото заситни в стъпчици на дъжд по ламаринения ми перваз... Прииска ми се да съм той и да съм само устни, и да целувам тези ситнещи крачета капчици от ритъм радост!
Прекрасен ден е днес! Обнадеждаващ!

"Прекрасен ден е днес! Обнадеждаващ!"
Оптимистично...точно такава искам да те чета.
Лека вечер!

Постеля от оцветена светлина,
с все още капчици от дъжд,
посред искрящи
от остатъците слънце облаци,
обвили сянката му
в мантията от загадка…
ще се прекършат ли
есенните слънчогледи
от непосилния товар
на капки или
ще си разкъсат шапките
върху асфалта
за усмивката,
която ще съдържа локвите
и правилните очертания
на жълтите листенца?
Дъждът и времето,
което си го носи,
оставят своя отпечатък
върху привършилите часове
обнадеждаващ
с мисията ден...
А ние сме детайли...
около нас реди се пъзел
от другите частици
с ъгли вяра
от надежда
за любов...

Лека вечер, Фея!