... В някой друг живот, в някой друг блог, където ще има... там и такъв живот...

с НЕТЪРПЕНИЕ ЩЕ ЧАКАМ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО -ТИ СИ НЕВЕРОЯТНА С ПРОВОКАЦИИТЕ !
С приятелси привет !Илиада

Неудобно ми е, скъпо приятелче, да стоя отстрани и да гледам, без да дам обяснение, защо не отговарям на коментари, защо няма да има "/Ще следва.../"... поне на теб. Приключих с блога. Няма да ме има повече... Животът ще покаже някой имал ли е нуждата от мен. Като гледам, обаче, това наистина ще бъде край... Написала съм твърде много, а няма кой да чете написаното... Е, значи няма нуждата от повече, особено пък тук... Уморих се да се срещам с лицемерие. Невъзможно ми е да преглъщам повече безсмислености. Ако има някой, на когото аз ще липсвам, бих пояснила лично къде може да чете неща от мен, но невероятно ще да е да се срещне някога желаещ... Специално теб, Илианка, ще следя с интерес и винаги ще реагирам стихотворно на любимите си твои провокации... Написала съм не малко стихове, вдъхновени от думите, които са затворени от четките на мои приятели художници в картините им... Имам утопична мечта... една изложба на картини заедно със стихове по тях...
Е, до някога, Илианка, ако това се случи! Благодаря за отношението към мен!

Ако ти се чувстваш най-добре в кожата от думи - пиши си, който иска да чете! :)

Открила съм те в "Откровения".

Здраве и късмет, Инамей! Не трябва да забравяме, че животът е навън, по улиците и пресечките на настъпващата есен. И има още да ни чака зад ъгъла, зад следващия ъгъл;)....

Не очаквах от теб това...
на мен определено ще ми липсваш.
Невероятно се чувствах с твоите стихове.
Ти си невероятна /защо ми е на мен да лицемеря???/ като пишеш!
И не забравяй човек пише и описва себе си и колкото повече души докосне, толкова по-добре!
Би трябвало да усетиш това - ти докосваш!
Просто се дистанцирай от анонимните!
С обич: Фея

Мисля ,че сънувам!/то и времето е подходящо/Не мога да повярвам ,че това което прочетох отново е истина!Надявам се да размислиш- та аз нарисувах новите цветни фантазии за полите скъпа!
Какво става - един по един напускате и ме хвърляте в отчаяние! Мисля ,че сте нужни тук всички бягащи ! Не сте прави ! Липсвате ми
Винаги съм отворена за съвместни мероприятия !Колкото за мечтата ти въобще не я намирам утопична! Смятам ,че всичко това може да се случи при добро желание и респект!
Целувам те със сълзи на очи!Върни се !

усещане е словоохотливо! Привидностите непрекъснато си правят шеги с нас! Каквото и да става, не се натъжавай прекалено!

Най-студено е ВИНАГИ в момента преди ИЗГРЕВА!
:)))

Аз съм една от тези , които те споделяха и четяха с удоволствие...
Ти си художник на думите !
Наслука , накъдето и да вървиш !

martiniki : „Ако ти се чувстваш най-добре в кожата от думи - пиши си, който иска да чете! :)”
И си права, и мисля не съвсем, martiniki... Човек пише от нуждата да изкаже свое виждане, за да разкрие и на друг това и да получи после и обратна връзка, дали върви по правилния път, посоката му как се справя със света. Не пишеш, за да се радваш на красиво построената си мисъл, това понякога се получава, а себе си показваш, отвътре, заставаш със своя стих и все едно, че питаш, доколко съм права или къде греша, къде да си добавя нещо, за да спре да куца моята каруца. Нима не живеем за това заедно? Нима е толкова трудно да видиш другия?
Животът е навън... животът е природата... благодарение на нея дишам още...

feq: „И не забравяй човек пише и описва себе си и колкото повече души докосне, толкова по-добре!”
Да, Фея, човек описва себе си и търси с мисълта си друг, други... Намират се няколко душИ, които са до тебе близки, но скоро и те престават да те виждат...
„Да, не те чета, но знам, че винаги мога да го направя...”
Да, може би викът ми от едно днес ще бъде посипан завинаги от пясъчна дюна, когато дойде друго утре и някой се намери да ме прочете и разбере, че моята душа е викала и търсила е помощ... от приятели...

iliada1: „Мисля ,че сте нужни тук всички бягащи !”
Изказах мнение за посредствеността. Тя днес се толерира дори от утвърдени с творчеството си хора. И моделът на държавата отново се повтаря... и на това стъпало, където би трябвало всички, защото са творци, да са непримирими към всякакви псевдо творци... Аз правя буря в чашата с вода за кой ли път... всеки път, когато прекалено явно се набие в погледа ми тази низост... Покрай толерирането на посредственост, за да запазиш място от равни на теб творци, полека губиш своето пространство, от посредствеността, защото тя е облечена в ризата на много средства... и скоро всички толерирали ще ръкопляскат заедно със публиката, изместени от новите звезди...
Не бих могла да нараня душата на приятели, за техните души ще пиша...
Така полека всяка пукнатинка за радост, изпълва се с тъга...

vmir:
Отиваш на представление. Харесва ти и трактовката на режисьора, и играта на актьорите, но ти не ръкопляскаш в края, защото „дълбокото усещане е безмълвно, а умереното – словоохотливо”... Публиката напуска залата. Актьорите дори и не поглеждат режисьора, а режисьора крие погледа си към земята... И патоса, и този хъс за работа и за живот изчезват... На следващата вечер залата е пълна пак, но актьорите са хора... у всеки се е вклинило съмнението от вчера... „Аз за какво ли ставам?!”...

„Най-студено е ВИНАГИ в момента преди ИЗГРЕВА!”...
А заради това първо ще ти БЛАГОДАРЯ, а после ще кажа... ОСТАВАМ.

vishnichka:
Благодаря за споделянето! Ще запазя топлото чувство, което оставиха думите ти в мен!

но понякога предпочитам да не казвам нищо, за да не кажа нещо недостатъчно.

Благодаря ти!!!

p.s. Имам и един друг блог с десетки постинги, в който за половин година има един или два коментара освен моите ....

най -хубавото нещо , което прочетох днес е при теб:)
И аз нямам винаги време да оставям коментари , но
знаеш , че съм ти върл , върл фен ...
Очаквам следващите ти словесни "платна" и ти желая още много хубави творчески дни с нас !

Съдбата на човек е плетеница от повтарящи се мигове, напомня построяването композицията на "Болеро". Еднаквост до главозамайване и с всеки такт разбираш, че си по-различен, ако към твоя такт се включи още някой инструмент и той е в такт с твоя, защото спазва композицията. Звучи уверено, значително е повече, отколкото дори, когато си разчитал само нотите или в самото ти начало, когато сам започваш равната, познатата, единствената тема на живота... Винаги е достатъчно да си подкрепата до някого и тя не винаги има нуждата от думи, но никой няма да те разбере, че някого подкрепяш, ако поне веднъж не си му "срещнал" погледа и той да е "видял" стълба в очите ти, на който ти предлагаш той да се подпре оттук насетне...

P.S. Проявявам интерес и към другият ти блог. За да имаш такъв, значи имаш и друга страна... Добре е човек да разбира това и да се усъвършенства като опознава своите приятели... Поздрави!

Спиралата на времето днес не предлага в единия си край мамути, но трябваше да бъде достатъчно отдалечен от другия, където се срещнаха хора... Не му трябва много на човек, за да зареди душата си. Понякога и дума стига, та да изпълни цял екран с картината, която тази дума му предлага... Благодаря ти, Виши!

чета за стотен път...Какво ли толкова те е наранило? Защо така болезнено приемаш нещата?
Да, знам, човешко е,... но нали приемаме и поражения, за да усетим вкуса на победите???...
И виртуалното пространство стана тясно за някои дребни душици, които просто завиждат. А завистта е най-лошият порок. погледни днес как някой много грозно обижда Стефан...
Нямам думи...
Решението е твое, Ина, но знай, че наистина твоето място ще остане празно тук и за мен.
Имаш моята подкрепа, където и да си!
Приятелски поздрав: Фея

„Ако ти се чувстваш най-добре в кожата от думи - пиши си, който иска да чете! :)”

разбира се, че творбата е завършена, чак след като достигне до читателя, не казвам нещо друго, не мисля, че писането като самоцел може да достави достатъчно удоволствие, просто казвам - който иска да чете, който може да вникне, а който желае - да откликне!
и всичко - с усмивка!

Трудно ми е, Юли, да приемам поражение от дребни души... Все едно, че ми пленяват знамето... Затова се разкъсвам, горя се да стана на прах, но да не съм подвластна, да не могат да тържествуват върху мен... Аз не мога да съм силна като Стефан и да съм винаги над този дребен свят...
Не е едно, един това, което наранява. Събира се по капка, капка, горчиво-парещо-изгарящо и лепкаво е, започва да прелива и да те мърси отвсякъде и вече няма как да премълчиш и да преглътнеш... запалваш себе си. Не правя нищо с това, знам, единствено, може би, оставеното чувство, че съм чиста.
Благодаря ти, Фея!

Благодаря ти за насоката към усмивката, martiniki! Нали знаеш, че не винаги можеш да се пребориш да я стигнеш и да си я сложиш победоносно на лицето. Тогава имаш нуждата от помощ, да каже някой: "Тичай подир нея, ти можеш, ще я достигнеш!", както би настигнал питката... с надеждата... :)

Ако трябва съвсем изключи коментарите.
Ако трябва по-рядко пиши, но остани!
Да ти припомням ли думите на малкият принц за пустинята...
Най-хубавото нещо е, че в пустинята има ОАЗИС!!!
И не е мираж, а реалност...:))))))))))))))))))

„Най-студено е ВИНАГИ в момента преди ИЗГРЕВА!”, щях да го мисля и до днес за поетична алегория, докато по стечение на обстоятелствата не ми се наложи да следя температурата и с изумление установих, че е вярно и в най-буквалния смисъл! Незабравимо е да видиш как първите слънчеви лъчи вече са огрели дървото, а инфрачервения термометър ти показва, че то все още е по-студено от всеки друг път ... Наблюдавал съм го десетки пъти.
Приятна вечер! :)

Неведнъж съм получавала сила, невъзможно да я имам по принцип, но от подкрепата на други тя се кумулира сякаш... Напомняш ми за пустинята и имам чувството, че знаеш за последните ми опити в "Миражи от пустинята"... Там се опитвам да прокарам реалността посред миражите и посред легендите на обитаващите я народи... И тъй да съм далеч от своята реалност, която може и да е оазис, защото съществува, но повече съм аз оттатък... в "онзи" свят... неподвластен на възможностите за реалност... свободен и без ограниченията на слабостта...

Благодаря ти! И тук!
Обратно на теб, аз никога не съм свързвала този израз с поезия... От години знам, изпитвала съм го на гърба си, буквално, и на всичките си не достатъчно покрити части в този отрязък от време... Зная, че е свързано с природата на физиката и въпреки това винаги се изумявам... и замислям... А този път ти ме накара да свържа най-преносно в друга истина това твърдение...
Спокойна вечер, командир!

Хей, Инка!:)
Та ти си толкова светъл и извисен човек:)
Пиши...Толкова си силна с това, което твориш...
Сигурно някой те е наранил...Но...,опитай се да полетиш високо, над тези неща...Сигурно е трудно, неприятно...
Но ти си толкова вълшебно силна с това, което пишеш...
Инка, прегръщам те...и не те пускам...
С обич: Ася

Тъмнината в безлунната нощ
пуска в мрака жилата на паяци.
От очите им сипе се
демонски смях,
с пипалата плетат
злъчна лепкава паяжина.
Този свят на вълшебства,
който искам и аз,
е отминал и сега
съм си аз в този свят,
непригоден за мен...
без вълшебства
да правя чудеса
да живея...
Благодаря ти Ася!

ОДА ЗА З А В И С Т ТА - Светльо Златанов

Приятелство и завист – колко странно?
Две думи под единен знаменател?
Приятел да завижда е безсрамно!
Завижда ли – не ти е той приятел!

Завистникът човек е злонамерен!
Добре ли си – яде го злост ръждива!
А случи ли се ден злокобен, черен,
сияе той и радост го залива!

Ако те види весел и красив,
завистникът от злоба ще немее!
А случи ли се и да си щастлив,
направо трудно ще го преживее!

Най-често завистта е грозно алчна!
Желае всичко тя да притежава!
Пари и власт, имоти, и съдбата
на хората тя иска да решава!

А също завистта е лицемерна!
С лъжи обсипва жертвата наивна!
Ласкае, хвали, прави се на верна,
щом полза има – става тя активна!

Завистникът подлец е безподобен
и нищо мило, свято не признава!
Той клетва да пристъпи е способен!
Приятел да измами често става!

Завистникът клюкар е долен също!
Той вре носа си в чуждите проблеми!
Разнася ги по дворове и къщи
и се стреми да станат по-големи!

Завистникът е също и предател
Най-съкровени тайни той издава!
При изповед – приятел и ласкател -
така наивникът се доверява!

Да си завистник – значи да си болен!
Рязяжда те отровната ненавист!
Дори да си богат, с живот охолен,
към бедните изпитваш даже завист!

За завистта до гроб лекарство няма!
Нещастен е завистникът до край!
И колкото е повече голяма -
ни ден, ни час, ни миг покой не знай!

Не бой се – завистта не е заразна,
щом чист човек си, с идеали, цел!
Ще скита тя наоколо напразно!
Не ще успее, щом си твърд и смел!

Ако желаеш с нея да се справиш,
не трябва срещу нея да вървиш!
А просто без храна да я оставиш -
така ще можеш да я победиш!

Когато срещу нея се изправиш -
по-силна, злобна, подла става тя!
Ако пък мъдро просто я забравиш,
повяхва като есенни листа!

Ако пък твой приятел е обзела
и жално ти е да е неин роб,
с добро го поучи, с постъпка смела!
Отстъпиш ли – загубваш го до гроб!

Дай му ти внимание чудесно!
Забрави! Прости му глупостта!
Грешката да види ще е лесно!
Ще раздели със завистта!

Сам да осъзнае той вината!
Да се срами, кае и кори!
И тогава дърпайте чертата!
Нека с дружба ГОСПОД Ви дари!

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=52148
Постинг: Плужекът или мечтаната метаморфоза на трола *
Автор на постинга: cefulesteven
-----------------------------------------
За злобата и завистта може да се говори много, но ти и Стефан сте хора, които спокойно може да пренебрегнете такива хора. Вие сте друго измерение и те не могат да ви докоснат.
Колкото повече им обръщате внимание, толкова повече ги подхранвате с енергия и те са щастливи.
Това са болни и жалки хора.
Бъди винаги с нас. Не е вярно, че не ви четат. Всички хора имат проблеми, четат и коментират, когато имат достатъчно време да се отдадат на истинското удоволствие и наслада от вашите произведения. Не се сърди. Бъди сред нас.
С много любов - Илка

Към най-топлата усмивка, която този ден поднася с Любовта на Вярата и на Надеждата, прибавям своята за теб, Илка!
Благодаря ти! Обично!