Луна зад ъгъла сълзи,

разпръсква светещи,

ухаещи на идваща от север есен,

рисувани светулки.

По бягащите улични реклами,

крещи убийството на кич.

Узрели кестени

разпукват устни

с влюбени въздишки,

излъскани до блясъка

на шепнеща магия

в копнежни разстояния

за теб - оттам до мен,

за мен - оттук до твоя сън,

ако заспиш...

Звездите се изсипват

сякаш безразборно.

Наоколо шуми почивка,

едва побрала се в хотелите

на малък южен град.

Тераса с нощен изглед,

но повече към сънна нощ на хора,

отколкото към нощно виждане

на тишина от плаж.

В уиски с много лед

си изстудявам бриза.

Разложени акорди

впиват ноти в сладостраст

от мързелива привечер

на окъснели да се чакат

силуети два.

Затворените щори

ще пазят слънчевите ласки,

а устните ще губят разума

и ненаситно ще се търсят

да пресекат дъха

в една взривяваща се в тялото,

безименно повтаряща се точка...

Как се заспива нощем,

ако очакваш изгрева

да се измие

в плисналата шир

от бягащи вълни?
Да срещнеш стъпките на обичта

и заедно да сътворите

от неравност малък кръг

и да се приравните

с устрема на гладни чайки

и бързото желание

на слънцето да се изкъпе?...

И нямат край завършените аромати.

С тях винаги върви

от привкус хлад.

Нощта ще бъде топла

от песента на галещ,

тъжен глас

и вливащата нотка морски дъх

от следваща гърба вълна

на по-предишна,

преди да се добави

в дирята на бяла яхта,

повторила пътечката на залез

през ъгълчета от усмивки на лъчи...

Дали приспах луната,

че така мълчи от тихо в мен?...

 

градче! Бъди щастлива Ина!!!! Една болярка, го заслужава!

В тази прекрасна лятна нощ когато кестените с нетърпение очакват да изкочат от своите зелени разпукнати затвори , когато неона свети в града и по улиците се разминават забързани двоики и се натпреварват светлинни реклами ,аз чета поредното ти стихотворение ,което мога да нарека мини роман .
От него лъха свежест , емоция ,желание и надежда !
Толкова си добра !
Поздралнеия!

Аз ти благодаря! И включвам поздравите на града към твоя, който тъй обичам! Югът, морски, съм предпочитала и моето море е там. Скалите са ми плажа, защото ревността на мен към моето море не позволява други... може, но ако само са ранните рибарски лодки или следобедните котви, очакващи да се покажат от глъбините водолази...
Гъделичкащо егото е твоето определение "болярка". Дали Ивайло може да се нарече такъв? Ако е "да", аз ще ти се усмихна... Иначе съм си селянка, от Дунавска хълмиста равнина... :))) но най-многото от своите години възраст, съм просто в този царствен град...

Под впечатление на твоите картини сме... Отново поздрави от дъщеря ми! Боготвори пейзажите ти! И обещава, че ще рисува... тръпне от нетърпението да се радва на боите, в подкрепата от твоите!
Нямам много време за отпуска със себе си. Съвсем ненатрапчиво дариха мен с денонощие в разкоша на възможността да съм си аз, но искаща и получаваща единствено от възприятията си на най-обикновеното, когато го оставяш да разказва. Благодарността ми е безкрайна... тук думите не могат да достигнат истинско желание в изказване на обич... той знае...
А аз описвах часовете в този град...
Илианка, най-искрено благодаря за всичките ти думи! Усещам ги, с което зная, че са от душата ти най-истински! И лека нощ!

си пресъздала красота,настроение,носталгия и радост:)
Създаде ми огромно удоволствие стиха ти!:)
Поздрави и прегръдка-силна за теб!

нежно, меланхолично нощно общуване с море, люлеене на луна по повърхноста на думите


на мен ми липсва точно един такъв ден, една такава нощ с море

но сигурно е така, щом като тук попадаш в една Нарния от разноцветни поетични чудеса.

Стана ми приятно от съприкосновението. Пак след толкова време...

mmmmmmmmm.... зарадва ме и ти благодаря с прегръдка! Поздрави... на котето и Яна! :)))

Най-малките радости са оставяли най-дълго и най-интензивно са се отзвучавали у мен... Тъй както цяла седмица би се побрала с впечатленията си в ден, тъй ден ме зареди с впечатления за цяла седмица, за седмици дори... Всеки път вътрешно се бунтувам, че имам толкова малко и всеки път след това ми е пълно от много повече на това малко, защото е усетено и пълно изживяно... Пожелавам ти денОнощИЕ с любимото за теб море да сте сами!...

Добре си се завърнал, Ангел... в "дрешника"... потайно място е и крие чудеса, ако успееш да си вместиш днешните представи в отеснелите си стари дрешки и в спомените си от балния костюм или от маската на Луцифер от някогашен бал с маски...
Искрено се радвам, че пак си тук!