Танцуват в орбита от кръг

въпросите ми.

Търсят отговор.

А всеки отговор е тайна.

И тайната, навярно,

е средата...

И още повече

се завъртя в кръга на танца

другата ми кръгла мисъл...

Това, че моите въпроси

тук са, а отговорът им е там,

дали не значи нещо повече

от мисълта

за съществуване на тук и там?

Дали това не е върха

на моята заблуда?

Какво ще каже мисълта ми,

питайки се тук,

когато стигне там,

тя няма да е вече там,

а там за нея ще е просто тук...

и там ще съществува

само в нашата заблуда?...

 

Валят из мене едри капки от въпроси,

дочувам тихите им стъпки

по жилките на трепетни

и тънки чувства-устни,

листа от ярък цвят

на метеорен дъжд,

от прегорелите сълзи тъга,

но тя не може да се чува,

тя е от пепел слух...

дочува се от слушащия вътре,

когато бавно утаява с времето

на нищото необичайно,

което с нищо не отхвърлям,

тъй както се живея в себе си,

без да намирам някаква причина

и себе си навътре да отхвърля...

 

Да се вглъбя ли исках преди малко?

А мога ли да назова какво е чувството?
Не смятам да измислям думите.

Тогава ще ги изрисувам..

Рисуването изразява мислене,

но липсва изразяване,

подобно мисленето с думите.

Но аз нали ще се вглъбявам,

а при вглъбяването

мислиш за немислене.

А как ли ще немисля?
Без да се замисля?

Днес няма как да се вглъбя.

Изпълнена съм с мисъл...

за немисленето си...

Значи започвам...

което значи, ще се радвам...

Постигнах дзен ли?...
Джао-Джоу казва:

"Дзен — това е ежедневната ти мисъл."...

Днес.

 

 

 

Танцуваме и гадаем...
А тайната в средата всичко знае...:)
Не спирай да започваш, Инка...И да се радваш не спирай...:)
Приказна си ми...:)

През интродукцията
бемолено успокоение,
прелива повече разбиране,
отколкото, когато правиш
да възкръсва бавното
завъртане на въртележка…
Рахманинов се свири незамислящо,
той влиза в теб и никога,
ама направо никога
не може да си тръгне после…
Взривява всякакви разбирания
за люлката от музика с любов…
Не се въздържаш,
недоизказано е, особено,
ако изпитвал си към някого
искри от вдъхновение…
Неправилните, вливащи се
в старата обложка
на копиран диск,
надраскани до лудост петолиния,
разделят своя свят,
като поставят нотите
върху самите линиии…
Не се въздържа вятърът,
а прави крачките си прашни
и прекопирани върху сатенената риза
от разбрали кройките си нощи…
Завръщат ме, а аз съм спряла…
Как се разделят пръстите,
когато свирят вдъхновен прелюд?
Откриват си взаимно пулса
и се протягат в съвършенство…
Почти звучи луна
и звезден край
от правилните им следи,
преди да са достигнали
онази атмосфера,
в която свиват своя прах
в целувките ни
а ние сме откраднати елхи,
несвършили през върховете си
от най-разтворените клони…
Единствено средата,
в своята си тайна,
би могла да не прилича
на това, което в паметта
на всеки може да танцува...
Започването може и да е,
каквото искаш да си пожелаеш...
Кой да ти каже
как се свършва радост?!...
От всеки вход започва изход...
Като излизаш помниш ли,
че някога си питал себе си,
дали, ако поискаш някъде да влезеш,
ще можеш в същата страна,
ала в обратната посока да излезеш?
Не зная... кое ли може да е
правилно начало?...
А няма кой да ти разказва приказки...
Не ме познаваш...
Този свят не е за мен…
Какво ли може вече да е от значение,
когато и отключените прави
завързват в примки отговорите?
Къде тогава се разбира,
че въобще е имало и свобода?
Потъпкват в мене цялото…
Разкъсано гради се болката,
а бягах в празното
от толкова искрящо бяло…
Възможно е
да бъдат разгадани някога
подобни мисли…
Бих искала да разбера това…
Не знам дали съм права...

навътре към себе си, понякога...
Но тогава изригват вулканите от жарава и лава, които
заливат и покосяват безпощадно..нарисувани чувствено!

Рисуваме себе си, за да влизаме там без страх, тотемите сами сме си, когато ни е много трудно от постоянното прекрачване из свои състояния... или за да посрещаме красиво тъй приятно открилите си там подобни, докосваме се... хубаво е... Ала често някой свива пръстите ни в болка... и пак започваме да не разбираме... а после бавно си отваряме дланта, подаваме си плахо пръстите и цялата... тъй доверчиво вливаме... цял живот...

живот ли бе..!

В този е... така... Ако се преродя за следващ и да съм пак човек, със сигурност ще съм предала генната енергия от този и пак ще го живея, онзи, тъй както досега живея този си... :)))

Излез за малко от себе си....разходи се....Ако ти се връща направи го......Да, точно това дето ти се струва немислимо си ти.Едно много специално нещо си ,което харесвам :))))))))))))))))))))))

Как само си го казала, ЕL!... А аз обичам виртуалните разходки, хоби ми са... не чаках дълго да изляза и да се възползвам от поканата... прекрачих, взех си шал, да се загърна, ако не ме очаква някъде по пътя вятъра, приготвил своята прегръдка единствено за мен, притворих своята врата и... се потопих в нощта... Ще ти разкажа всичко... Ще трябва само да ми дойде малко от свободно време днес... Прибрах се рано тази сутрин в себе си, в моето у дома... Благодаря ти, ЕL, че ми подсказа този начин! Спокоен, отморяващ ден на теб! :))))))