Дъжд на глътки,

прашен поток

посред пара,

пада небесна омара,

кално земята попива...

влага...

в жажда на клетки трева,

жълти тичинки смях

на невен,

закъснял слънчоглед

умилително пази очите,

пресен дъх 

на избягали ручеи

в локви,

разкодирани стъпки

на капки,

непрекъснати нишки

от мокри раета завеси...

мои ръце,

свалят маската страх

от наоколо утре.

Тича мълния,

скача гръм,

светлината целува

краткотрайно земята,

а в небето,

разкроява полето

за сеитба на нощ,

от звезди-семена

и за сърпа-луна...

ще нажъне от пътя

презкрайпътна тинтява

от мляко...

Аз вървя

и разкъсвам

завесите с тяло,

разповиват ми мислите,

с хладни пръсти

рисуват по роклята валс...

за докосване

и целувка до голо...

Кратка радост,

дърветата парят,

от пропитото слънце,

изпаряват повърхност

при допир от устните дъжд.

Дъждочакано днес,

заваляло съдбовно,

преваляло усмихнато,

благодарно предричано...

да вали... 
той е нечие щастие...

Усет за пропито слънце
ласкаво гали лицата.
Дъжд и вятър през мене -
време е за обичане!

Поздрав! :)

...i'm only hapy when it rains...

Простенва вятърът
в тръстиките,
до парещата пясъка
целувка
жарко слънчева,
с огромната,
въздъхнала от обич,
достигна го вълна
и утоли си жаждата
за топлина...

Сърдечен поздрав, Лу! :)))

И аз, приятелю gothic! :)))