Постлах в градината
редица камъни...
в алеята цветята
чакат за адажио...
звукът е нашата река, любими,
течението унася...
Край нас се сменят
по брега картини,
от най-сънуваната ни любов...
въздишката от самота
и приближаването ти на вечер,
скалата ми, снагата на дърво,
и сливането с теб,
щом станеш вятъра...
Кое ли е вълнението
между ръцете ни...
през мрамора
и допира на полъх,
през цветовете на сезоните
и през цигулките на дългата,
стаявана през краищата самота...
лъчи за кратко в клони
и бавното изтичане...
водата в нашата река...
листа от есенни дървета
върху замръзналите в бяло
ледени кристали обич,
споили с дъх две капчици...
два свята...