Непотребност,

скрита в купчина стари неща,

бързовар за кафе,

онемялата част камионче,

жълто, бегло опушено

в плюша мече,

до гърдите притиснало

калните лапички...

Изтънял до конците си флаг,

заприличал на пряпорец,

от игрите, разделяли

в детството още

кой ще прави добро

кой за лошото ролята взема...

Стари зъби в решетки,

захапали свое пространство,

изхвърлено в дом

на различна потребност,

за безключна врата,

на играчка за врани

и вятър, който свири

протяжната нота за ято,

за театър на сенки в криле,

за отпадъчна сцена

зад ръждясали скелети-кулиси

и декори самите актьори...

ако сенките можеха да говорят.....

"ако можеха сенките да говорят..."

Щяха край да отворят,
да разпуснат коси от дървото,
да прораснат в пътека,
да прегърнат от тази потребност
през играта на свойте криле,
щяха с танц да изпеят разсъмване,
празен поглед с вина да отворят,
непотребност в души от играчки
да превърнат в крилете
на райско отлитане…

твоето стихче ми припомни разказа "Завзета къща" на Хулио Кортасар - имам го в моят болгрол.
Когато сенките и вещите превземат дома, просто трябва да се избяга...
Понякога бягството е спасение, а не слабост!
Разбира се,... човек не може от мислите си да избяга никъде,...а може само да ги отклони от пътя - за следващите нови СМИСЛИ...
След снощното лунно затъмнение идва днешното дневно просветление.

Лек, светъл ден,
от слънце жарко озарен,
за теб, за мен, за хората добри,
една хармония за нашите души.
Да бъде светлина
и красота!

Това, което ме провокира да напиша този стих не беше дом, а музика и купчината непотребности зад една ограда, до зейнала решетка на врата... Да, в дъното на този двор стоеше изтърбушен дом... А вещите му бяха си излезли и правеха пред ято врани своето си представление, навън, на свобода... която щеше да ги пусне и те да отлетят с душите си криле... може би в това е смисъла?... кой знае?...
Посрещнах изгрева от западната му страна. Луната беше първата, която го видя, а аз по нея се отправих него да погледам. Блести деня из бялото на къщите. Разхвърляните всякаквости по земята дишат хармонично. За всички, днес отворили очи... светът е хубав!