Пространството на сънища...

и в него състояния…

поемаше ги в себе си,

а после ги отдалечаваше

и те загубваха полека форма,
протягаха отчаяно
поезия от пръсти,
застиваха,
като недовършени 
поеми сталактити…

Сънувано ли е

пространството

или ръката ми се плъзва?
Стената е от теб,
решетката на пръстите ти

само ни дели,

провирам моите,
с листа на розов храст

пълзя по твоите,
превръщат се на птица,
на устни на кошута с жажда

с желанието да отпие
от капки дъжд, валели в теб…
пера от изтъкана нежност
приглаждат топлото,

разгръщат дреха…
безкрайно вливане на силуети

в сенки две…
едва оттегля се усмивка

с цвят на ягуар…
през сребърните гривни

на целувка…
как се усеща до ръката на поезия,
в изваяното тяло на богиня...
игра на сенки,

змии пъстри,

стъпала
от предизвикани усещания –
кожа върху кожа
в огледалото на хлад,

от лотос цвят
върху килим лъчи луна,
приела да гостува в извор
и да отплува в този сал,
от който се дарява и начало
в отвор на спрели

изненада от очакване

зелени свещи на тръстики…
Ръката ми е светлина,
пренесла от очите ти сияние
да се избистри извора.
Подай ми твоята...
В прозрачното се смее пламък…
от тялото...

поезията от любов…

сънуване по състояние