Зад мрежата против комари
е вън, а вън е нощ
и има само шум от вън,
на нощ,
на песен от щурци,
врата на спрял автомобил,
нанякъде поел е друг,
и стъпките на някой,
докато се прибира,
сам...
И вятър зъл процежда пръсти
през изсъхналата шума

на едно дърво...
А в музиката е... панаир,
за да е повече от тъжно...
и въртележките на Тиерсен,
и френските му улици...
Изглежда е бил сам,
за да измисли всичко да е…
като живот в живота...

панаир...
Подканя те да вземеш цветовете,
и неподредените фургони,
уж застанали да правят кръг,
с безгрижието,

седнало отпред на стълбите…
От всичкото това се прави шарено,
което може и да наречеш чадър,
а може да е рамка за картината ти,
в която да си сложиш после
уравновесения, късен,
небезгрижно сложил се живот...

като художник с писалка ...
От шареното дали може да се направи шапка невидимка , която да скрива тъгата ни ?!
Благодаря ти !

Като се замисля, мила, май шареното за това използваме по цял ден. Едва, когато вечер се приберем в дома и не открием себе си в огледалото, разбираме, че още си стоим с онази шапка, невидимката, за тъга...
Благодаря ти аз, vishnichka! Много хубав ден желая! :)

Тъгата може и
от обич да се ражда,
не мислиш ли,
възможност има...
дори и щастието в обич,
невижданото,
се тъгува... разделено...
Поздрав, вятърко! Огнен (лято е:))!

Разпръснато е по-безценно...
а днеска ми е огнено...
по скалата -"Желания",
край мене красотите,
по живия екран
развяват си косите...:)))

Завиждам ли
или размислям повече,
като отгатвам цифрата
на скалата?
И двете...
по съвсем, съвсем
от мъничкото...
След малко
ще си развея своите...
в едно със шапката...
И как ли ще да е
без вятъра?! :)))

Предавам се.."

Хитрушата се спряла
да послуша вятъра,
не бриза,
той бриза тук не слиза,
южняка е дошъл
отново да тъгува
по новата луна,
която чака среща със деня,
и тъжно се загръща
в тъмен креп...
ще ми препраща дълго,
цяла нощ,
от този листен шум,
докато най-накрая, призори,
се умори и не заспи
до дъхавата пазва на земята...
:)))

Барде, прекрасни са песните ти. Бих искала да имам възможността и да те послушам. Извини ме , че не пиша коментари под поезията ти. Зная, че често срещаш името ми в статистиката и за мен това е достатъчно, да подчертая уважението си. Думите не означават нищо. Хубава вечер.

А призори зари
с оченце във тъмата...
днес той ще те събуди,
погалвайки косата...

Един стар град, потънал в история, стои все така върху още по-стари скали, а аз... а аз съм все тук, в този град и казвам на хората "Добре сте дошли!". Китарата ми, старата, подпряна до стената си стои и чака хората, добре дошли. Би посрещнала с радост и теб! Благодаря ти, primavera! И за уважението! Прекрасен ден на теб!

А призори
валят заспиващи звезди.
С тях вятъра
си посребрява арфата,
през нея си провира пръстите
и гали за събуждане
заспалите коси... :)))