Полъхва свежест,
но не е бриз,
от облаците
се понася пара,

дошла след

този нощен дъжд…

Застила нашето легло,

невидимо за сенките от нощ,

дошли в дърветата

да търсят подходящи капки,

с които да изсвирят серенада…

Постелята ще свърже

чаканите думи,

без тях ще се остави

помежду ни ,
а то ще се усмихва и целува,
в ухото ти ще пее,
ще предаде на мое...
ще съм до теб.
Откривам те

в прегръдката ти,
скрий ме, скрий се в мен...

Вземи ме, в ласката си на ръка,
която е очаквала...
Вземи от устните ми
своята целувка, твоята...
Вземи ме цялата,
с остатъка...
Вземи ме и не си отивай,
насищай ме по танц,
предай ми пулс от твоя,
защото аз съм твоя...

Очите ми притварят поглед,
да те прикрият в тях,
да те оставят...
а после да те гледат,
да те разкрият мойте пръсти
с усещането, бавното,
пулсиращо, изчерпващо...
Докосвам те... не знаеш как,
дори не можеш и да си представиш…
Но е обичащо, по блус,
по кожа, по дъх,

по устните на този дъх...

Измисляй ме,
приготвяй ме за изненада,
мечтай ме,
развързвай думите
като усмихваш устните ми!
Протягаш ли ръка
с горещи пръсти?...

Да го запомниш,
да го прошепнеш… после…