През шума на вятъра
Слушам те...
гласът ти е далечен
отнася го...
в скалите вятърът е луд...
не чувам,
но може би разказваше
историята си...
Няма любов,
няма свобода,
няма герои в твоето небе?
Не можеш да напуснеш моите очи,
не можеш да вземеш себе си от мен?
Като помислиш...
все си бил забързан вятър...
не си разбирал от скали
нито от топлина за тях...
А искаше да ме забравиш,
като разкажеш своята история...
съвсем открая на брега
да я погълнат морските вълни...
А аз не исках...
аз чаках,
да не отвориш
за отиване
вратата на очите ми
и вън пред прага
да ми кажеш,
че не можеш
да ги напуснеш...
но трябва да си идеш...
Зад мен си...
хайде, изкрещи
каквото искаш!
А аз ще спра...
да не потъне този вик
с разказаната ти история...
ще го оставя да потъне в мен...
Завинаги...

Китарата ти свири магия за слушане.Красиво...... :)))))))

Благодаря ти, EL!
Китарата отваря глас... и своя, пък и твоя... за обичане... на песента, облечена в мечти от ноти...

Знам... :)))

С малко думи много казано.

Silence

Права си. Не винаги ни идват точните думи и затова ги търсим посред многото...
Поздрав!