Днес искам да не зная. И да мълча пред себе си, под похлупак от облаци, приседнала в пръстта до корените на тревата с едно букетче синички цветя, от най-горещните, които дишат жар от огъня на слънце. Да си почивам само с мириса на зряло, да ми е топло от земята, а вятърът в косите ми да се преплита и да мълчи и той, да си мълчиме заедно. Все ще си кажем колко много имаме в умората от вчера и колко леко е да се отпуснеш на земята и да се спреш самичък в свое безвъпросие. Не зная... Но толкова е хубаво...

няма ритъм

има нещо много повече от ритъм! Освен това има най-важното - присъствие, най-сладкото - красота и най-лъчезарното - много дълбоко чувство... Прекрасно е! Много усмивки за теб! :)))))))

в свое безвъпросие...,хубаво е ,Ина..,много!

И животът често няма ритъм... но не спира, а пък от липсата на ритъм в стих, съвсем.

Яничко, благодаря ти, малка птичко! Прекрасности от обич ти желая! А също и усмивки! :)))))))

Много е хубаво да се почувстваш уморен и да си кажеш, че не искаш днес да правиш нищо повече, освен да се потопиш в плен на умората и сам да си починеш... Поздрав, ciele! Благодаря ти!...

Почивката за по-надолу остави за след години...
Тя няма да избяга.
Сега и тук сме важни, сега и тук сме нужни!

Тревожиш ме, Ина, това осамотяване,... не продължи ли твърде дълго? Дай нещо по-оптимистично, весело!
Че лято е все пак... Да си го запомним с хубаво!

Хубаво е ,Калина, да можеш да си починеш някъде в безвъпросие, но няма такова място на земята, както няма и такъв човек... От дивото стадо отдавна сме се отцепили, а лудостта ни е също една голяма въпросителна... Мечтите ти са прекрасни! Поздрави! :)

Феичка, аз съм си тук... просто горещо е... летен град,
а хората в отпуск и бавно минава на делника времето...
За някого съм важна, на себе си съм нужна
и плувам по съзнанието си,
ала избягвам да нагазвам в по-дълбокото му...
А няма да почивам... и това се случва да блокира мислите...
Надявам се на твоето второ издание на "Пътуване...", където и да е... А до тогава ще пътувам виртуално из Европа... Започнах от Париж... Да се готви Авиньон... После... после ще му мисля...
Поздрав! :)))

Ахааа, възвърна ли се вече, Приятелю?! Мечтите с теб ли бяха или ги беше спрял на сушата?! Знам, че няма място, в което можеш да останеш без да те следват въпросите... Но е хубаво да си го помислиш...
И аз те поздравявам! А усмивките ми са повече! :)))

))))vseki iska bezvaprosie,no dali nqkoi ako go polu4i ne bi huknal prez glava da bqga ot nego?))))))
no me4tata za spokoistvie si q biva),ili pone az go vazpriemam taka),daje se vmaknah za malko iz dumi4kite,po4uvstvala kompaniqta ti)))))

Добре ми беше с тебе, месечинке... била си тук и днес... сред редовете и сред мъничко поуморените от времето ни думички... Зная, че не бих желала да отсъстват от живота ми въпросите... но като ми дотегнат искам да ги хвърля някъде зад своята ограда... и да ги взема, ако може утре...
Поздрав и най-милата приятелска прегръдка! :)