На сън летя,
нощта е синьо-лилава.
Морето също,
но по-наситено.
Градът се е постлал,
рисувал го е режисьор,
само такъв ще му направи пътя
да се облича нощем с фарове.
От тях и пътя е по-бял,
а моята китара
е край пътя,
слепена цялата от цветни стъкълца.
И виждам себе си,
отмятам бялото в нощта,
отварям си прозореца
и търся с поглед теб,
кога, кога ли ще изгрееш?!…
Разперила ръцете,
птица в полет,
не, съдбовен кръст,
на покрива на бяла къща,
храм,
във непознат до болка силует,
аз разпознавам теб…
По сърцето, което гори те видях,
две ръце си обърнал за обич,
нарисувал си с устните
мен върху тях.
Ще спра, не мога да летя
все тъй,
до призори ще съм сънуване,
а после? в този ден,
ти ще оставиш ли за мен
пак в теб да вляза?
Защото аз ще проговоря,
ще изкрещя...
обичам теб...

хубаво.

Наистина... :)

Случайно ти намигнах,
повика ме, пристигнах,
щом слънцето прегрее,
над тебе и пред прага,
аз ще ви долея,
от моята прохлада.
С любов!

Прекрасен бриз изписа
послание, прописа,
цял ден на "Ариана"
вълничка не остана -
изпиха ги очите,
разбъркаха мечтите.
Сега е нощ, вълните,
разместват си звездите,
редят за утре думите,
преди да си поемат друмите,
как бризът да ги вземе,
по пътя им към мене...
(От същото!) :)))

...две ръце си обърнал за обич,
нарисувал си с устните
мен върху тях.

Ляляля! :) Подреждаш думите така че да потопят човек в умисъл... Опитах се да си представя теб и Него. Мисля че успях. :) Красиви сте! И ти, и Той, и думите ти.

Виждаш ли?
Вървя след тях!
/дори да бъде грях/
Далече си,
сякаш си изгубена...
и търся те,
защото си сънувана!?
Ще те намеря!

Благодаря, Яничка... разкри ни :) Както каза скоро Марта, поезия се прави от красивости! Обичаме красивото и... се обичаме през думите... поети сме :))) Все още се опитвам да си го представя... Него, а той ще ме потърси още малко...
Прекрасни нощи, а след тях и дни!

Далече съм, а образът ми - близък,
огледало на душата ми,
по малко взела от душатта ти,
като поезия в образ,
изпълнена с реален свят
и затова изгубена,
за да се търси,
а ти да я намериш,
сънувал я поредни нощи!
Чакам те! (Без капка от мисълта за грях.)

Ден те няма,
за тебе се затъжих,
за мисълта ти бяла,
за китарата която,
замислено е спряла...
На тебе тя прилича...
и ти нашепва.
Някой те обича!
Дори да си от лед!
Дори да си пустиня!
Обичам теб, теб, теб!
/ ще го прошепна :)) /

Харесвам те да спиш,
край тебе да будувам,
в точици загледан,
как дишаш да те чувам.

----------

Време е да тръгвам
за свежест към морето,
с лъчите се завръщам,
с целувка по лицето.:)))*

Ден ме няма,
а съм по при теб.
По ми е светло на душата,
по съм твоя.
Китарата ми - твой свят,
защото пее волността ти,
бриз, тъй както бризът носи
от твойта нощ за мен живот!
/Далечно си получих шепота:)))/

Сънят е лек до дишането ти,
ти мен с ръката си заспиваш.
Аз знам, че ме попиваш,
аз съм цвят, ти си палитрата ми,
моята представа в цветове...
Сънувам вече утрин, лъч,
от слънцето на твоя изгрев.
Нощта протяга се,
под миглите ми е,
а ти я сваляш с топлина,
със твоя дъх в целувка
и ме покриваш с длан
от твои ласки за завивка... :)))*

И ти не спиш :)
Танцуваш и в съня си!
Прибързано дойде денят,
в люлката си да те носи.

Хайде да се скрием,
в нея,
наушким ще заспим...
не, аз ще те люлея. :))

Ти ли западняка ми изпрати,
да раздърпа хубаво морето?
Тъй си мислиш,
аз ти го изпратих,
в пътя към дома да те подкрепя..)))

Раздърпа ли вятърът западен,
душата на морето ти,
едно голямо ято
от неспиращи да викат
обичта си чайки?!
Омая ли му се главата?
Объркаха ли си посоките
вълните му?
А аз спах в люлката
на твоите ръце,
които ме извадиха,
спасявайки ме
от безветрие... :)))

С тебе побеждавам,
грешките по пътя си...
С теб се извисявам,
над проблеми скъсани!

Споделихме себе си,
сърцатите си истини...
С теб вървим прегърнати,
любовни и пречистени!
Обичам теб!!!

С теб се открих
и бях онази,
от сънищата ти,
непознатата,
но осъзнатата...
Благодаря ти!
А аз споделям обичта ти!!!