От утрото на чайки,
изгубили следите
на приятеля-рибар,
вървял пред тях
и се оставял
на прекъсвания
в стъпки,
отмервали
за него пулс,
отпих
и се събудих,
погалена от лека нощ
и срещнала
очите на очарование,
от ъглите в небе,
под облаците
в цвят нектар
върху рибарска мрежа.
От чаша чай
прелива вдъхновение,
ръцете галят себе си
по звук
в клавиши на пиано,
затичани след вятъра,
завързали ръкавите на риза,
като платна,
отворили гръдта за още звук
от палещи лъчи.
Липите са на прецъфтяване
и се побъркват от ухание,
измъкват топлия ми дъх,
преди да е въздъхнал цяло.
Реката е разхвърляла
от пелената на мъгла
над себе си,
прикрила голото си тяло
от сластни погледи,
надникнали зад клоните на врани.
Пътечката извива
сред тревите
и кани всяка крачка:
"Със себе си вземи ме"...
Ти влезе ли във този ден?
Поканих те ноктюрно,
по музика от тази лека нощ...
А ти ще бъдеш ли и в утрешния ден 
отново по пътечката и с мен?!

Утрото ревнувам,
тъй рано да те буди...
Исках да съм аз,
с цветя и пеперуди...
Утринен ден!

Нахлува утро,
изведнъж,
връхлита като жажда,
разтваря гръд,
изсипва всичко
и после гали,
разлива се като вълна
на прилив,
облизала напуканите устни
на пясъка щастлив,
с крайбрежните си пръсти
се заравя в косите на скалите
и страстно впива устни
за кратката целувка от любов…

(По Рrelude № 8 in F sharp minor, Shopin)
------
Благодаря ти! Усмихнат ден за тебе, ранобуднико... с прелюд! :)))

лек усмихнат ден))))красиво ...много красиво ..както винаги....поздрави:)))

Красива утрин се обърна,
когато тази нощ си тръгна
по наметалото от погледи
и гаснещи за сън звезди.
Раздяла кратка,
надежда сладка
по устните все още се топи.
Косите топли,
прибира с гребен
от слънчеви лъчи,
в постеля хладна
в гората тихо и наситено
нощта сънува утрото...

Поздрави, letisi, с усмивката за лекота! :)))

Страхотно ,преля глътка надежда в жадната ми душа , благодаря ти !

От жадния
на жаден
да пресипеш ласка,
и да дадеш по залък
от надеждата си за обичане...
въздишане... в душата,
по-нагоре,
към сърцето,
пълзи мъгла,
закача се в очите,
защото си разбрал,
че днес си дал...

Благодаря ти и аз!

и аз отпих...:)
За да почувствам и чайките,
и ветровете,
и аромата на липи прецъфтели...
И гальовния шепот на реката...:)
Отпих,
за да се наситя
с красота...:)

Добре дошла сега,
а после пак ела,
когато се забързва вятъра
откъм морето,
за да си дойдат до брега
и лодките.
А аз ще съм очакване,
пътека до скалата,
в която съм оставила
безбройни плахи стъпки
в думите "Ще се завърне ли?".
Реката ми е майка
и е заръчала да влея себе си
при неговите, бурните вълни.
На вятъра сестра съм,
волна, непокорна,
гальовна, мека,
когато има кой
под стряхата си мен да приюти.
Сребристите коси на белите липи
прохлада давали ми в дъх на глътки,
сега узряват, парят,
както солени пръски устните.
Добре дошла сега!
А после пак ела!
Когато искаш идвай, Аси! :))

Ан, а пък аз чух оттам той да казва:

Брегът е там, зад хоризонта,
при връщане към залеза.
Сърцето ми е скитник, волно,
душата ми е пленник,
от самодивата оплетено .
Платната са широки
и вятърът е толкова доволен,
че има с кой да си играе,
ръцете ми, от морски левги
изписали са вече възли,
броят, броят годините,
потегляли по толкова от изгревите.
Поклаща се походката,
в обратното на лодката
и в такт с вълните махат чайките.
А аз, аз връщам себе си при нея...
очакването ми,
зеленият ми фар върху скалата,
с пътечката от нейни стъпки
да се завърнем двама с нея у дома...

И на теб много романтика, Ан!