2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Денят е за събличане от цветове,
тъй много станаха във стаята:
шахматната дъска на пода,
стените в черно с бели фризове,
обувките ми в черно-бяло,
и двата бели шкафа,
до черната ми ваза,
с бяла роза в нея.
А роклята е в два редуващи се цвята,
като повтаря изброените…
Изисканото утро е с кафеен аромат
и се излива в тази бяла чаша,
в която да се отразява
черното на масата…
И бялата ръка,
която се държи за каната
е с лак в нюанс на черно…
Измервам телефона с мярката на педя...
до позвъняването ти е двадесет и две
или до края на гласа ми…
Да сложа нотен лист ли?
Искрящ до бяло?
Обсипан с черни мънички арпежи?
И да рисувам с поглед двата цвята
в играта на клавишите
под пръстите на бяло
с черен лак?…
Ще те извикат ли
от черно-бяла блуза, в рае…
и панталон – по-бял?…
Обувките не са ли задължителни
да бъдат в тон на двата цвята?
За теб кафе?...
Безплътен си от непознатост,
която си разказвам да те видя
и мислено си разговаряме…
Донесъл си ми дар? сърце?
в лъчи от лунен камък
и връзки - черна кожа?…
Не е за мен, нали?...
Не можеш да ми отговориш ли?
Изтичат бавно връзките,
изплъзват се лъчите между пръстите…
посрещна ги шахматната дъска на пода…
и ги разби… на всички цветове в дъгата…
Колко са живи…
прашно-жълти, синьо-лилави…
зелено… зелени са очите ми…
Ръцете ти, известни очертания…
Ръцете ми, загребват цвят от всеки…
Днес ми е ден,
събличам черно-бели цветове…
А после ще те нарисувам цветно…
„Божиите заповеди не ограничават, а нося...
Лястовичките: Чисти, святи птици, носят ...
А виждаш ли цвета на звук
който не е повече от черно-бяло?
Черно...
бели...
сънища!!!
А бяха истински!
Усмивки!
в тишината, по тъмно.
После бавно лъчи
се заплитат от звуците
и достигат до утрото в бяло,
с шлейф от нощните сънища
в черна жарава...
Черно-белият звук на китара
оцветяна зората
в онзи цвят, който помни
от тляла жарава...
Черно...
бяло...
цветни сънища в минало няма...
Лека нощ, черно-бяла от повече цвят! :)
Поздрави! :*
Тези "черно-бели" стихове, изпълнени от теб ще са песенна пъстрина...:)
А сърцето ти прелива от цветове...Много повече от тези на дъгата!...
Рисувай!...Рисувай в цветове...:)
Прегръдка...цветна, обичлива...:)
И до днес обичам най-много черно-бяла фотография и комбинацията черно-бяло въобще. Но от много черно или много бяло, започва някак си да ми боде, усмивката ми става строга и възелът на вратовръзката се стяга... Едно такова бавно е, отсечено, премерено, повтарящо се до еднообразие и точно... и се заражда вихъра от гъделче за цвят, за счупване на чаша, за шарена от погледа усмивка, кафевите ми петънца в очите стават всяко с усмивка и искат да избягат всичките подир вратата...
Усмихнат слънчев ден! :)
Благодаря ти, люляково и усмихнато момиче! Златисто лято от лицето ми, изпъстрена полянка горска от очите ми и най-добра и пълна с благодарности усмивка!
Светъл ден ти пожелават и моите точици! :)))
които той ми извести,
като откритие, като познато,
като недадено и като блян,
но мое, чакано,
ту черно-бяло, като спомени,
ту в цвят,
разпръснат от зеленото
сред цветовете
на дъга от нечий пулс...
:))) А ти не се изтривай повече... И твои стихове, и песните, които слушах там, са ми откривали не един от мойте стихове... Благодаря ти, Ан!