2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 1097 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2008 00:10
Eдна огряна в бяло стая
отваря своите очи за утрото,
на него вътре му е тясно
и слънчевите му лъчи
пълзят по пода
към пианото,
което най-спокойно се разказва,
като вървеж
и като дишане,
и стъпки по валял паваж
с ръце в джобовете,
когато няма как
да бъдеш закъснял,
а среща още нямаш,
с непознатата,
и вглеждаш се във всяко отражение
по улицата, за лице,
което струва ти се да е тя…
Забързани са хорага,
вървят с витрините,
и няма как да видят своя образ,
а твоят е сред тях…
Пак заваля…
излязоха чадърите…
отскачат капките от изненада…
преди докосваха косите ти…
по челото е слязла струйка
от музикалната им пауза…
ти знаеш този звук, от мисъл
и усещане за нея,
докосването й
с парливо-хладни пръсти,
акорди на наситено пиано,
навлезли в орбитите капки
около очите ти
и длани в длани на стъкло,
от този дъжд отвън,
без предизвикано начало
и от игра на черно и на бяло
в акварел, без цветове
и тъжно-смешната илюзия,
че си избягал…
Затварят булевардите,
стъклата им угасват в жълто
от уличното осветление
и вечерно утихват пейките,
зад булото от капки…
отварят се изисканите светлини
на нощни светове
пианото пресича сцената
чертае глътките на питиета,
ръце от среща на един със друг
и цвят на роза вдясно…
Остават две пресечки…
шумят ти крачките отзад,
прибират се към стаята,
а тя очаква да затвориш бялото
и да облегнеш лакти на перваза,
без да запалиш лампите…
с преливащи чувства,
други чувства рани,
в дъждовна целувка!
--------
Поздрав нощен
и вали по-надолу, изстива,
в цветове на дъгата.
Нарисувани чувства,
парят плахо ръката,
като топла целувка
на капка... от плакала свещ...
------
Усмивка в мрежата на бръчици от паяжината на сън! :)
Гледам през прозореца
нощта навън с очи,
обърнати навътре.
И се оставям на пътеките,
рисувани в сърцето ми
от Моцартовите сонати.
Отново чакам теб.
До следващото утро.
Прегръдки, утринни :)
стряха обич назаем
във времето на сънувана споделеност.
Не затваряй бялото.Основен нюанс живот е.
Пре-пре-прегръдки,Точице :))))))))
отвикнало от светлината,
от непрекъснатото вглеждане навътре.
Пианото си е отворило вратите
и прави първите си лапички
по своите клавиши,
между закачките на двата цвята...
По утринна роса да ти върви! Целувки! :)
Не го затворих, пазих го,
до първите лъчи на ден,
а после го пренесох в сън,
под стряхата на моя дом,
в душата си…
Навън приспиваше дъжда,
а аз, прегърнала цвета в живота си,
пътувах с време в споделеност…
Благодаря ти, EL! Гушвам те в прегръдките от точици! :)))))