Обичам да те слушам. Преваляваш. Докосваш сънено и отмаляло. Но нас ни няма помежду си, защото е валяло?! Не, не… защото няма дъх от запознатост…

Възвърнато, отворено и свое,

в пътечки, криволичещи

в пространството

на мисълта,

без време времето

пресели се

по белите полета, през стиха

от път, по който са вървели влакове, преди да си изтрият релсите от чакане. Обагрени трептения са очертали малки точки на рокля за вечеря. В крайпътен ресторант, без светлини. Ръката ти ще ми придърпа стола и ще налее глътка вино, последната реколта от мълчания. Бездомни звуци плахо ще вселят докосване, 
наситено до бяло. Пътуване ще се завръща бавно и ще върви по блус, заситено и недостатъчно от жажда. Луната ще изплува в билото, а после тихо ще се изтече в дъжда, ще ми отмие роклята из локвите. Ще заблестят от грях и някоя мечта ще се всели в желанието.

Харесва ми -много оригинално написано ,но жалко за луната ..............!Е щом ще се отмие греха- може!:!)))
Поздравления!

Добро утро, iliada!
Луната тази нощ
изтича с дъжда,
а утре ще е нова,
по-блестяща и добра,
защото е живяла
из желания!

Красив да ти е днес деня! :)

Но нас ни няма помежду си,
защото е валяло?!....защото
няма дъх от запознатост…
Колко добре си го казала ...няма ли това, няма я и мечтата, която да се всели в желанието...Поздрави!! Усмихнат дае денят ти!!

Наздраве за мечтите!
изпълващи сърцата ни с
увереност
Наздраве и за дните
донасящи ни глътка
нежност!

За обич трябват двама...
а иначе възможно е да се обича,
но то е изразяване... наричане
на отношение към всичко живо,
към всичко от това неживо,
което ни харесва...
Когато кажем обич,
очакваме да има помежду
на двама знаци за привличане.
Душите им усещат се така...
Тогава мечтите изпълват желания...
Да има обич в дните ти! От двама...
Поздрави! :)

Наздраве, krotalka!
Сърцата преливат,
застигат се, пресрещат
пътя си към щастие,
потичат в общото желание
за сбъдване
на онзи ден с докосване...
Благодаря ти! :)

Нали мечтите са за сбъдване.Прегръщам крилете на твоите :)))))))))

А моята мечта е малка
и плахо се разтваря в мен,
не знае за летене още...
В ръце ще я поставя, в шепи
и ще й дам от въздуха на птиците,
и точица, от тези на калинката...
Дали ще сбъдне своята да полети?!