Нощта, този тъмен ловец

е излязъл за плячка.

Търси пламък на свещ,

звук на славей,

щурец, изморен от свирня

през деня.

Тъмен шал от тъга

е пристегнал врата й,

а очите са плакали.

Днес луната се крие зад маска,

а от светлото бяга прожектор,

но в друга страна.

По стъклото се спускат очи,

нощно виждали,

по крила в пеперуда.

Пърхат с думи, не чувам.

Събудете се всички, прочитам,

пак е празна кутията в мен от легло.

Силуетът безрък на свещта

се оглежда в стената,

трепка синкаво бледо фитила.

После тази тъга ще изстине,

ще засвети в сърцето на светлото.

И нощта ще си иде без шал…

 

я не се лутай тука със свещи,
пред икони, с шалове тъга,
моля те, ела
на пътешествието ни чудесно!
С обич: Фея

Това е земното притегляне на безтегловността...
Тук на земята нашата душа е гостенка
и затова по нощите въздиша и познава
образа си в този на Луна, сестра от Космоса...
А в пламъка на всяка свещ - приглушения лъч
на търсенето на загадъчното из Вселената...
............................................................
Пътуването с музиката на космическия цар, Жан Мишел Жар, съм отразила в стих, нали съм ви поет, а песента... ще трябва още да летя, за да я има... Лек ден, feq!

Той пламака с ноща си разпилява,
за да се в утрото роди,
нов пламък,
с панделка лилава...
~~~~~
Лилав ден!

Нов пламък - в кутия от ден,
със панделка - цветното утро,
полека отвори капака -
небето сияйно
и пламна голямата огнена свещ
в лилавата гама...
`*`*`*`
Благодаря ти, buket, за този любим цвят,
с който днес ще загърна зелена поляна от погледи!
По вятъра пращам ти поздрави! :)

Хубаво, Ина.

но важното е след това да съмне ,важното е да да има надежда..................

Благодаря ти, Марк!

Размяната на нощ и ден
е като тайнството на мъдростта -
преглъща се нощта
и се отваря с глътката деня.
Надеждата е нишката на светлото,
която пари нощем с виното,
а денем търсим очила,
за да не изгорим в очите й...