Лутам се. Заложили са стаите
по ъглите си лабиринти.
Вратата към света все търся,
а тя оказва се обърната към мен.
По улиците е избягал края,
кълбото е оплело

хилядите нишки връщане,
излизане, преместване, вървеж,
изкачване и сядане

за дълга мисъл по копнеж.
Стените се изграждат и сами,
продукти са от нас,

от тухлите на мигове,
които сме откраднали

да има нещо по-приличащо
на щастие, любов, взаимност и опора.
Опората сега дели с високите стени
останалото  - от преди.
И си затваря всичките прозорци шеметно.
И свечерява от рекламите на плиснал дъжд,
от който можеш да се скриеш само вътре,
в тунела на терасата отвън.

И аз понякога го казвам,
дори понякога успявам.
Тогава се оказва,
че толкова е лесно!
Като лист,
с рецепта.
Усмихнат ден!

Приемам, че ми е предписано,
от теб, защото казваш, че е лесно.
Записвам: няма невъзможни неща,
а после го поглеждам
и усещам... лекота...
Да видим пак:
казвам, няма невъзможни неща
и се усмихвам през деня!
Поздрави! Благодаря! Усмивки и за теб! :)))

* с хилядите нишки връщане*... и *можеш да се скриеш само вътре*...
и е наниз от истини, пречупени през душата...невероятен изказ...пълнота...

благодаря ти!

Аз, аз благодаря, kosara2008!...