Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 22:18 - Не знам дали ще мога да си отговоря...
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1836 Коментари: 10 Гласове:
0



Може ли да има тъмно повече,

отколкото е тъмно на душата ми,

от болките ,

които всеки ден простирам

върху живота си

и ги защипвам

с хищниците мигове?

Какво ще ме нахрани,

ако е пълно канчето със сълзите,

изтекли от лъжите

и погледа с  лъжица си отгребва

от глътките на парещо-горчиви истини,

за да преглътне залъка,

изпросен от деня?

Студено е от алчни погледи

и нощници на пеперуди,

хербаризирали лъчите

на прожектора,

обърнал се да освети небето,

за търсенето на звезди,

които да проклинат завещаното

обричане на нищета

да пиша за поети и цветя.

Приспива ме очакването да вали,

а облаците се завързват

и обикалят по-високите комини

да търсят ореоли.

Тревата е притихналата публика

на жив оркестър от щурци

и дълго после ще сълзи

след представлението,

където се изплаква залеза,

изпращал кратко

изгърбеното, натежало слънце,

удавило днес повече мечти

и свършило с угасването си надеждите.

Осиротелите илюзии на вечерта

се крият в редовете на поезията.

А аз да ви попитам:

къде ли страниците

скриха важното?



Тагове:   мога,   дали,   отговоря,


Гласувай:
0



1. feq - Важното?...
13.06.2008 05:57
Ами това, че ни има,
че сме живи,
че обичаме,
че хората / някои / ни харесват,
че ни признават,
че ни четат...
И още...
че сме нужни
на някого,
защото някога,
все пак,
ще се срещнем...
цитирай
2. inamay - feq
13.06.2008 07:10
Ще оцелеем,
няма да се слеем
в сивото,
ще правим
повече добро,
ще се намираме,
когато се потърсим...
Лек ден, вълшебнице! :)
цитирай
3. elineli - Точице ,:)))
13.06.2008 07:58
Най бисерното завещано твое е!
Отново и отново Феникс волен,
от прах и пепел щом разпръсква думи,
недей тъжи,най важното го има...:)))))
цитирай
4. inamay - elinel
13.06.2008 11:40
Оставеното е приетото от някого,
следата е изгряло утро,
а пепелта от изгорялото
ще служи да измисля вятъра
къде да си стовари тялото,
защото важното за думите са
разпиляно-тъжните неща...

От мен за теб усмивчица... с крилца на точици!
Лек ден, EL! :)
цитирай
5. brumbrumm - страниците
13.06.2008 12:44
не са скрили важното мисля...някъде из тебе е, сигурна съм!
цитирай
6. inamay - brumbrumm
13.06.2008 19:04
И аз така си мисля, brumbrumm, но ми е трудно да си ги намирам без да се попитам... а те пък чакат... нали са важни! :)
цитирай
7. buket - Е хей...
13.06.2008 20:05
И ти си важница...
с крилца на точици !
Това е миг на изгорялото,
след който идва в тялото,
поканен от щурец,
живителен дъждец ! :))
цитирай
8. letisi - ksкъде сред тъгата и огорчението
13.06.2008 20:28
се крият и усмивките....черни и бели камъчета в лоното на една река -живот:)))))красиво и много ,много силно...поздрави:)))
цитирай
9. inamay - buket
14.06.2008 07:30
Прекрасен тон,
отронен от валежа,
разходи цялата мелодия из мен,
прекрачи прага на душата
и зазвъня в мажорна гама
да потанцува новият ми ден!
Поздрави от от точиците ми! Усмихнат ден! :)
цитирай
10. inamay - letisi
14.06.2008 07:33
Поздрави, letisi! Подреждам бели камъчки от мрамор, полирани от времената, усмихнати от всичките лъчи на слънцето и пускам по реката своя ведър ден! Да те достигне той и да ти свети цялата му белота! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1097765
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930