От островърхите камбанарии на гнездата

преселниците щъркели

оглеждат рая на земята,

дланта зелена на полята

и белите ръкави на реката,

условни линии живот за тях.

Тръстиково море шуми

из пясъчните дюни

и изтънява звуците

на свойте флейти,

с които да приспи

в нощуването будните очи

и надпреварва миналото

с настоящето в минути.

Едно избързало глухарче

изтънява светлината си.

Сега му трябва вятър,

та да запали пламъчето на свещта,

с която сиво-сребърните му чадърчета

да вземат своята посока път

към следващото лято.

Зад хаоса на преходност

е скрит порядък тайнственост.

Блестящото зелено на листата вчера

от днес е по-кафяво от ръжда

с метален блясък.

От ослепителната белота

на кошничка равнец,

лъчите са замръзнали

като гравюрата от скреж

в метален лист.

От пъстрия живот, кипял в цъфтеж,

остава само мека сивота

във грациозни шапчици от кожа...

последната творба

в един хербарий…

в своята пъстрота.

Разцъфнал мак,
самотен склон огрял,
за да усети пак,
че светлината пари,
но само тя дарява
този свят с живот...

Благодаря ти, eien! Спокоен слънчев ден!