Като вали

дърветата са мълчаливи,

отворили гнезда за птиците,

а улиците са изтичащи реки,

греховна връзка дъжд
на обладавали небето облаци,

с разголените камъни от себе си…

Като вали

и портите са ослепели

от погледите на живота си безкрак,

поливан с носена вода от кладенци,

но не получили магията от страх,
че любовта ще отреди страдание…

Като вали

дъждът говори тихо,

приспива разсъблечените камъни

и мокрите им сенки

слизат до дуварите

да напояват с още…

Размекнатите буци пръст

излюпват болката
и се опитват да живеят

в свободата си.

 

Най-хубавите неща на този свят се заплащат с цената на болка, затова са ни така скъпи, и толкова им се радваме. Ако бягаме от болката, рискуваме да се разминем по пътя си и с много щастливи мигове...

Прегръдки )*

Щастливо усещане
за болка от миг,
от нямо пресрещане -
угасвали погледи.
През краткост - вървеж
и ситни са дните от утрини,
в които е дрямал копнеж
от недоспали минути на нощ
и дните без нашите спомени...
защото такива така и отсъстваха.

Прегръдка и за теб, приятелче Лу! )*

Разкошно е. Поздрави от мен!

Благодаря ти! (Не е хубаво съвсем да изчезваш.)
Поздрави и от мен!

Love hurts, Назарет :)

болка е, да

Свободата е празна понякога
и тогава боли
но стискаме зъби и се опитваме да върнем живота си
Прегръщам те !

че в деня на детето и аз се почувствах поне за малко дете. Сети се защо, нали? Заради приказките беше, да.

Казваш, че не съм ласкател, но ми е много трудно да не бъда сега такъв.............:)))

Благодаря ти, Мартичка за песента и за усещането!

Добър да е денят ти, по чист и детски път да ти върви! :)

Живота си човек или поне така аз мисля, дели на части две - в първата се бори, за да открие свободата си, през втората - се бори, за да установи най-сладкото си робство - на човек. Свободата, в абсолютната си величина, е необвързаност и носи самота. Ала не може, няма на земята същество, което може да живее в самота. За да я има свободата, трябва да има от какво да си свободен, а когато си безмерно свободен, не би могъл да изпиташ удоволствията от живота: да те боли от осъзнатото или да видиш края на деня в цветния му залез, или да знаеш как ти трепкат думите на дъщеря ти, когато ти говори за любов... нали, Руженка!

Усмивка за живота! Прегръдка! )*

И аз като дете сега ще си призная... много тихо и само с усмивката в очите... лаская се, радвам се отвътре! Ама, нали е празник днес, да ни е честито детството от възрастта, че можем да се връщаме в детството, при приказките!

Поздрави, Ангел!.............:)))

да поглезиш детето в себе си днес :)

да запази Човек детската си душа.
Мила и пораснала Ина,
остани си такава - чиста и светла душа!
Слънчев поздрав от мен,
в този радостен ден,
Благодаря, че те има!

Непременно, Марте! Започнах... с очите на светулки, които са сънували жита и са влетели в стаята нощес. Навярно сънищата ми са ги привлекли, а може би усмивката на лампата... Ще си изцапам белите чорапи с росата на тревата и ще ги дам на майка да ги изпере (пералнята:)... Ще тичам из поляната по рокля под дъжда, а после ще покашлям, за да направи чай за мене чайника... Ще си направим с дъщеря ми кейк от листата на цветя... върху хартия и ще го изпечем с лепило... И още, още чудеса, за глезотия на децата! :)))

Пораснало момиче, с приказна душа,
което носи името на фея,
добри и благодатни думи си ми подредила!
От твоята, от моята усмивка небето се събуди,
изтри сълзите на дъжда - нали дете е и сънува.
Повежда го деня за топлата ръка -
ще го повози днес
на въртележката на вятъра
и ще му купи от криле на гълъби балони!
Ще се разсмее слънцето с лъчи
и ще разпръсне от дъгата си
най-разноцветните конфети!
А ти да си разтвориш шепите
и да събираш, а после да отпиеш...
днес те са от вълшебството на детството!

Конфетени усмивки, Юли! :)))